Откровение на Варух

Откровението на Варух (3 Варух) е неканонично старозаветно произведение, приписвано на Варух, писар и ученик на пророк Йеремия, живял през VІ в. пр. Р. Хр. Смята се, че той е историческа фигура – за него се споменава в Книга на пророк Йеремия, според която Варух е записал предсказанието на затворения в тъмница пророк за гибелта на еврейския народ (Йер. 36: 1-9; 45: 1-2). С името на Варух се свързват няколко произведения, най-известно от които е Книга на пророк Варух (означавана като 1 Варух). Тя е запазена само на гръцки език и не влиза в състава на еврейския текст на Стария завет. Най-ранните ѝ преписи се намират в ръкописи, съдържащи гръцкия превод на Библията (Септуагинта), където са поместени между Книга на пророк Йеремия и Плач Йеремиев. Православната църква приема Книга на пророк Варух за канонична, според Римокатолическата тя е второканонична, а за протестантизма е апокрифна.

На Варух се приписват още четири старозаветни апокалипсиса (откровения), които се отнасят към апокрифната книжнина. В старите славянски литератури е разпространен главно т.нар. гръцки апокалипсис на Варух, означаван в научната литература като Трета книга на Варух (3 Варух). Предполага се, че той е възникнал между края на І и началото на ІІІ в. сл. Р. Хр. В него се откриват стари еврейски представи със силни елинистични влияния и анализът му сочи като най-вероятно място на възникване на първоначалния му текст еврейската диаспора в Египет (Gaylord 1983: 655–656; Collins 1998: 248; Wright 2000: 168), а някои учени допускат, че се е появил в Палестина (Kulik 2010: 13–15). В творбата се разказва как Варух оплаква разрушаването на Йерусалим и събарянето на Храма и търси обяснение за трагедията на еврейския народ. Тогава Бог изпраща един ангел, за да го утеши, да го заведе в небесата и да му разкрие божествените тайни. Ангелът му показва първите пет небеса и му разказва за размерите и обитателите им.

По своето съдържание 3 Варух се отнася към апокалипсисите, които разказват за пътувания в отвъдния свят – възнасяне в небесата с помощта на ангели, разкриващи тайните на мирозданието (Collins 1998: 6-7). В този тип повествования божии избраници са допуснати до небесните тайни, недостъпни за обикновените хора. Чрез възнесението и виденията им се разкриват някои от големите загадки на битието – устройството на Вселената, мястото на ангелите и Бога в небесата, съдбата на праведниците и грешниците след смъртта им, Раят и Адът. Най-често в тези разкази ангели, изпратени от Бога, слизат на земята, въздигат в небесата избрания от Бога човек и го съпровождат в небесните селения. За да придадат достоверност и авторитет на повествованието си, авторите на тези творби обикновено ги приписват на известни библейски персонажи – Мойсей, Авраам, Йезекиил, Енох, Варух и др. 

3 Варух е разказ от първо лице, който според съдържанието му е разделен от изследователите на 17 глави (Gaylord 1983). Историята за пътешествието му из небесните селения може да бъде предадена накратко така:

Ридаейки пред портите на разрушения от вавилонците храм на Йерусалим, Варух искал обяснение от Бога защо е допуснал да се случи това. Изведнъж пред него застанал изпратен от Бога ангел и обещал да му разкрие небесните божии тайни, за които Варух да разкаже после на близките си. Варух приел и тогава ангелът го отнесъл на Първото небе, където минали през огромна врата, летели още седем дни и стигнали поле, където живеели хора с волски лица, еленови рога и кози нозе. На въпроса на Варух каква е височината на това небе, ангелът Пануил отговорил, че е височината на небето е колкото от изтока до запада, а ширината му двойно по-голяма. А хората с този странен облик били онези, които искали да построят Вавилонската кула и да стигнат божиите селения.

На второто небе Варух и ангелът отново видели хора с кучешки лица, еленски нозе и кози рога – това пък били онези, които построили кулата. С голямо усърдие мъже и жени от цялата вселена били работили на този строеж – едни сечали дървета, други бъркали вар, трети мъкнели тухли. Толкова били увлечени в работата си, че една от тях родила детето си, бъркайки вар, повила го и като го хвърлила на земята, продължила да се труди. Построили кулата висока 80 002 сажена и широка 500; накрая взели свредел да пробият небето, за да видят от какво е направено – от камък, стъкло или мед. А Господ, като видял тяхната лудост и високомерие, ги наказал, като им разделил езиците, а дотогава всички говорели на един език – сирийски.

Отново полетели ангелът и Варух и след 32 дена стигнали широко поле и висока планина, върху която лежал змей, простиращ се от изток до запад. Змеят всеки ден се навеждал и отпивал по един лакът вода от морето и ядял земя като сено. Почудил се Варух и попитал ангела как така водата в морето не намалява. Ангелът обяснил, че Бог е създал 343 реки, които се вливат в морето, и ако змеят не пиел всеки ден по един лакът вода, то водата би заляла цялата земна суша. А утробата на този змей била дълбока и широка, колкото е дълбок и широк Адът.

Варух поискал да види дървото, край което змията е прелъстила Ева и това станало причина Господ да изгони първите хора от Рая. Ангелът разказал, че след като Бог заповядал на своите ангели да насадят дървета в райската градина, те посадили различни полезни дървета, а Сатанаил посадил лозата; чрез нея той излял у Адам и Ева греховната похот, затова Бог проклел лозата, станала причина за първородния грях. След потопа обаче, когато Ной намерил лозова клонка и не смеел да я посади, за да не разгневи Господа, Господ му казал да я насади, защото той ще промени лозата за добро. Но Ной бил предупреден, че все пак с лозата трябва да се внимава, защото тя още пази в себе си злобата на Сатаната и онези, които пият много вино, вършат злини.

След това ангелът показал на Варух как изгрява слънцето – то изглеждало като човек с огнен венец в колесница, впрегната с огнени крилати коне, а двайсет ангели я носели; пред колесницата летяла птица, наречена феникс, чиито криле се простирали от изток до запад и с тях тя засенчвала огнените лъчи на слънцето, за да запази света от изгаряне. Изведнъж от небето се чул силен гръм – в този момент светлината се отделяла от тъмнината и ангелите изнасяли слънчевия венец до божия престол, за да бъде очистен, защото се омърсявал от земята и земните грехове. А луната, казал ангелът, е подобна на жена, седнала в колесница, теглена от ангели. Тя остарява и светлината ѝ намалява, а после пак се ражда и свети ярко – с това тя е наказана от Бога, понеже единствена се засмяла при грехопадението, докато цялата вселена била потънала в скръб. След това ангелът показал на Варух гореща река, изтичаща от огромното езеро, от което облаците вземат вода, за да оросяват земята.

На петото небе ангелът показал на Варух голяма врата, на която били написани човешки имена, и само онези, чиито имена били написани там, можели да влязат през вратата. Но Варух не можал дори да погледне през нея, защото тя нямало да се отвори, докато не дойде архангел Михаил от божието царство. Тогава се разнесъл глас, силен като страшен гръм – гласът на архангел Михаил, слизащ да приеме молитвите на хората. Архангелът държал в ръце голяма дарохранителница – колкото от небето до земята, в която събирал молитвите на хората и пъстрите добри дарове, които ангелите-хранители на праведниците донасяли от земята; ангелите пък, които се грижели за грешниците, идвали опечалени и с празни ръце, като ридаели, ужасени от видените на земята грехове. Но архангел Михаил ги насърчавал да служат на грешниците, докато те се покаят; ако ли не се покаят, тогава трябвало да им пратят за наказание болести и смърт, разрушение и гибел. Ангелът посочил на Варух мястото на праведниците, на които е отредена слава, радост и веселие, и мястото на грешниците с техните сълзи и въздишки и вечния им зов към Бога за милост. Покъртен, Варух поискал разрешение да се застъпи за тях, да оплаква съдбата им с надежда Бог да чуе гласа му и да им прости.

Тогава се чул глас от небето, който наредил на ангела Варух да бъде отново свален на земята, за да може да разкаже видяното в небесата и да предаде на хората какво ги очаква в отвъдното.

Откровение Варухово (3 Варух) е запазено в гръцки и славянски преписи. Гръцките са само два – от ХV и от края на ХV – началото на ХVІ в. и възхождат към един и същ протограф (Picard 1967: 69). Известните славянски преписи, които са с български, сръбски, руски и хърватско-глаголически произход, са не по-малко от 12; двата най-ранни от тях са от втората половина на ХІІІ в., а останалите са значително по-късни. Славянските преписи пазят две основни редакции – А и B, като онези, които се отнасят към втората, могат също, от своя страна, да се разделят на две групи. Преводът от гръцки език е направен на старобългарски вероятно не по-късно от XI в. (Gaylord 1987: 50) и отразява особеностите на недостигнал до нас гръцки оригинал.

Съществуват някои значителни разлики между известните в гръцката и в славянската традиция текстове. Съдейки по отразените в тях религиозни и философски възгледи, изследователите смятат, че 3 Варух отразява главно еврейски концепции, но пази следи от различни други влияния – източни, гръко-римски и християнски. И докато запазената гръцка версия на творбата е значително християнизирана, славянските текстове отразяват по-ранен, предхристиянски стадий от развитието на текста (Gaylord 1983: 656; Kulik 2010: 14).

Ръкописните свидетелства (вж. Kulik 2010: 7-8; Repertorium; ПЭ 6), които съдържат пълния текст на славянската Трета книга на Варух, са следните:

А. 1) Санкт Петербург, РНБ, Греч. 70 + Синайски манастир, MSC Slav. 34, втората половина на XIII в., български; 2) Москва, РГБ, ф. 272, Синод. 363 от XV-XVI в., руски; 3) Москва, ГИМ, сбирка на Барсов (с неизв. сигнатура), XVII-XVIII в., руски. Двата руски ръкописа съдържат малко съкратен текст, но на места са по-близки до гръцката версия в сравнение с българския препис (Kulik 2010: 7).

B. (1) 1) Белград, НБС 651, от третата четвърт на XIII в. (Драголов сборник); 2) Загреб, HAZU III.a.20, XVI в. (Шибенички сборник); 3) Загреб, NSB, R4001, 1468 г. (Петрисов сборник).

B. (2) 1) София, НБКМ 433, XVI в. (вж. Сборник Панагюрски); 2) Виена, ÖNB, Slav. 149, XVI в.; 3) София, НБКМ 326, XVI в. (Аджарски сборник); 4) Манастир Николяц (Черна гора), 52, втора половина на XVI в.; 5) Белград, НБС, 828, 1409 г.; 6) Белград, МСПЦ, сбирка на Груич, 100, 1628 г. (Даниилов сборник).

Смята се, че преписите от редакция А пазят по-близък до гръцкия оригинал текст, докато онези, които се отнасят към редакция В, показват следи от преработка (направена преди XIII в.), включваща добавки, пропуски и промени в някои четения, засвидетелствани в редакция А и в гръцката версия (Kulik 2010: 8). Все пак в отделни случаи преписите от редакция В са съхранили някои по-правилни ранни четения. Всички преписи са поместени в по-големи сборници, които са с разнообразно съдържание и включват старозаветни и новозаветни апокрифи, въпросо-ответни съчинения, слова и поучения, отделни жития и чудеса, Физиолог, патерични разкази, гадателни книги и др.

Произходът и характерът на ръкописите, в които се помества Трета книга на Варух, показва, че възникналият още в старобългарската епоха превод се разпространява в продължение на няколко столетия сред балканските славяни и в Русия като творба, предназначена за извънцърковно четене сред широка аудитория. Съчетавайки познавателно, занимателно и нравствено-поучително съдържание, тя е задоволявала винаги будния интерес на читателите към недостъпните тайни на отвъдния свят, давала е отговор на въпросите за устройството на небесата и за движението на небесните тела и за бъдещето, отредено за праведниците и грешниците. Същевременно увлекателният разказ, изпълнен с фантастични образи и вълнуващи събития, разпалвал въображението, поучавал и напътствал във верния път към Спасението и е носел упование и утеха на хората в трудния им всекидневен живот.