Луковитски дамаскин

Сборник от агиографски и нравоучителни наративи от края на XVII в. Съхранява се в сбирката на Църковно-историческия и архивен институт към Светия синод на Българската православна църква (ЦИАИ) под № 134 (60). Обема 186 л. хартия, малък формат. Липсват отделни листове в началото и края. Ръкописът е анонимен. Писмото е характерно за Аджарското книжовно средище. Изписан е най-малко от двама книжовници, като почеркът на най-опитния калиграф се доближава най-много до този на даскал Филип от Аджар.

Съдържа 32 душеспасителни четива: поучения, жития и чудеса на светци, патерични разкази, гномологии. В началото са поместени шест слова от Дамаскин Студит (вж. Дамаскини) в т.нар. „средногорски“ архаичен превод (За десетте заповеди, За св. Евстатий, За св. Никола, За св. Георги, За св. Димитър и За св. Архангели), както и множество допълнителни статии в следния ред: За прекрасния Йосиф; три извлечения от Житието на св. Андрей Юродиви (За мъртвата девица, За жената и врача Вигрин, За умрелия богаташ); три извлечения от Повестта за Варлаам и Йоасаф (притчите За еднорога, За тримата приятели и За царя за една година), Житие на св. Малх; Поучение за покаянието; Поучение против пиянството; Разказ за мъжа, който поверил жена си на Богородица; Разказ за човека, който дал дрехата си на бедния; Поучение за онези, които ядат хляб на трапезата; Поучение против гнева; Поучение да не обиждаме вдовици и сираци; Поучение за това, че е недостойно да се излиза от църква преди края на службата; Разказ за човека, който се закле заради еврейско злато (из Сказание за чудесата на св. Мина от Тимотей Александрийски); Разказ за жената, която закла двете си деца заради мъж; Разказ за човека, който възкръсна; Поучение за четенето на книги (вж. Слова за ползата от четенето); Поучение към онези, които казват, че няма ад; Разказ за отец Макарий Велики как намери човешки череп в пустинята; Разказ за монаха и беса Зерефер; Мъчение на св. Седем Ефески отроци, Разказ за камъка от ризата на Аарон и гномологият Речи избрани от древни мъже.

Ръкописът е представителен за групата на дамаскините от трети архаичен тип според класификацията на Е. Дьомина. Към тази група се отнасят още четири сборника, създадени до края на XVII – началото на XVIII в.: втората част от т.нар. Сарафов (или Еленски) сборник, БАН 86, Копривщенският сборник, НБКМ 685 (вж. описание: http://repertorium.obdurodon.org/readFile.php?filename=AS685NBKM.xml&lg=bg) и два ръкописа от сбирката на Народната библиотека в Белград, унищожени по време на Втората световна война – Сопотският сборник, НББ 470 и Белградския сборник, НББ 420 (вж. описание http://repertorium.obdurodon.org/readFile.php?filename=AM738NBB.xml&lg=bg).

Подобно на Луковитския дамаскин, два от тези паметници – анонимният Сарафов сборник и подписаният от даскал Филип Сопотски сборник, имат несъмнен аджарски произход.

Сборниците от групата на Луковитския дамаскин имат некалендарна структура, за разлика от т.нар. средногорски дамаскини от типа на Еленския, Рилския, Костенецкия дамаскин, Аджарския дамаскин и др., които подобно на оригиналния новогръцки сборник „Съкровище“ са календарно ориентирани. Според Е. Дьомина дамаскинските сборници от трети архаичен тип възникват на основата на средногорските дамаскини с разширен състав в резултат на по-нататъшната еволюция на компилаторския подход, състоящ се в редуциране на състава, почерпан от „Съкровище“, за сметка на допълване с произведения от други източници. Важен отличителен белег на групата е наличието на съкратени версии на житийните текстове, заети от Дамаскин-Студитовата антология. По отношение на недамаскиновите статии се откроява връзка на съставите от трети архаичен тип със състава на Аджарския дамаскин от 1686 г., преписан от даскал йерей Недялко (вж. Недялко от Аджар) и синът му даскал Филип (вж. Филип от Аджар).