Сборник на Мара Лешева

Тематичен сборник с риторични и наративни текстове в прослава на Божията майка, поръчан от сръбската аристократка Мара Лешева през 1425 г. В науката ръкописът е известен като „Богородичник“ – по наименованието, с което през XIX в. е бил отбелязан в инвентарната книга на Държавния исторически музей в Москва, където се пази досега (ГИМ, Муз. 3483). Самоопределението, засвидетелствано на л. 3 в ръкописа, е: чьтенїа всѣмь праꙁⷣникѡⷨ прѣчтⷭыє влⷣчце наше бце и прⷭнодвы Марїє. Сборникът е описан, проучен и въведен в научно обращение от Кл. Иванова (Иванова 2001 и 2018).

Селекцията на текстовете включва 16 преводни (староизводни и новоизводни) слова с различна история на проникване и разпространение в южнославянската литература. Преобладават такива с богослужебно предназначение, но между тях има апокрифи ‒ напр. Прение на евреин и християнин за имената на Господ и св. Богородица и Слово за Успение Богородично, приписвано на Йоан Богослов, а също и произведения с ограничена ръкописна традиция като Словото за зачатието на св. Ана (за него вж. Иванова 2009) или Разказа за каещия се иконом Теофил от Адан, в който е разработен мотивът за договора на смъртен човек с дявола (за него вж. Узунова 2017; Райнхарт 2019). Четивата са подредени по календарен ред, в който обаче има нарушения, а датите често са пропуснати. Подборът на текстовете свидетелства за стремеж към изчерпателност по отношение на Богородичната тема, така че да бъдат обхванати основните свързани с нея мотиви от различни жанрове на официалната и неофициалната литература – от словата за Богородичните празници до чудеса на св. Богородица, помествани в наративи, в които главната тема е друга. Този подход изисква консултиране на различни по тип източници, както календарни състави, така и сборници с т.н. „смесено съдържание“. Сред идентифицираните до този момент ръкописи, изготвени по поръчка на представителки на южнославянската аристокрация, подобен състав не е засвидетелстван (Гагова 1998: 272).

Подобен свод от изцяло Богородични текстове е доста рядко срещан в южнославянската средновековна традиция, но все пак сборникът на Мара Лешева не е уникат. Според Кл. Иванова, този Богородичен по тематика и календарен по структура състав вероятно се е оформил на среднобългарска почва не по-късно от XIV в., за което свидетелства наличието му в български ръкопис от 60-те‒70-те години на това столетие (Белград, МСПЦ 140, л. 182–277). Същият състав е известен и в по-късен препис от 1495‒1505 г. в ръкопис от манастира Николяц № 53 (л. 1‒120б), където в приблизително идентична последователност са поместени 11 от четивата от Сборника на Мара Лешева (Иванова 2001: 228–229; Иванова 2018: 389‒390).

Името на възложителката на сборника – госпожа Мара Лешева, и на книжовника, изпълнил нейната поръчка – йеромонах Арсение, стават ясни от приписка на л. 195б:

Въ лѣта блгочⷭтиваго. и прѣвисокаго/ и по истинѣ православнаго и стаго деⷭпота Стѣфана. Самодрьжавнаго срьблеⷨ и гракаⷨ. и краѥⷨ ОУгрьскымь и Ꙁети и Поморїю. Напиⷭ се сїа книга, велѣнїемь бголюбивїиѥ. гжⷣе Маре Лѣшеве, бь да ю простить амнь(!)

а пиⷭ мноⷢгрѣшнїи раⷠ монаⷯ єреи Арсенїє. млю ваⷭ ѡци и братїє прочитающе исправлꙗите а не кьⷧте (!), нь паче рьцѣте бь да ѥго простить амиⷩ.

Въ лѣⷮ, ҂ꙅ҃.ц҃,л҃г. мцⷭа іюнїа допиⷭ/ се сїа книга.

За Мара Лешева не са запазени неоспорими исторически сведения, но на основата на оскъдната информация, извлечена от археологически и ръкописни източници, тя е идентифицирана като съпруга (или дъщеря) на зетския благородник Алекса (Леша) Църноевич-Джурашевич, воевода на деспот Стефан Лазаревич. Изглежда, че Мара е починала в годината на написването на сборника – 1425, и е погребана в църквата на манастира „Успение Богородично“ на остров Ком в Скадарското езеро, задужбина на Църноевичите (Гагова 1998: 272; Иванова 2001: 212, 228; Бубало 2014; Иванова 2018: 372‒374;). Засега преписвачът Арсение не е познат с други негови трудове. Почти по същото време и на същото място – Скадарските острови, е възникнал Горичкият сборник (вж. Сборник Горички), изготвен ок. 20 г. по-късно (в 1442) за зетската владетелка Елена Балшич във връзка с построяването на нейната ктиторска църква на остров Горица (Бешка) и с намерението ѝ да се замонаши в края на живота си. Няма информация защо Мара Лешева поръчва книгата, но поне два фактора вероятно изиграват роля при избора на състава ѝ. Заплащането за преписване на сборник от четива за всички празници на Божията майка несъмнено е израз на дълбока почит към Богородица, чието име поръчителката носи. Като се има предвид, че много скоро след това Мара Лешева умира, възможно е създаването на книгата да е било свързано с молитвите ѝ Христовата майка да я съхрани и излекува. Дали обаче книгата е била предназначена за нейно лично ползване или за ктиторски дар за храма „Успение Богородично“ на о. Ком, е трудно да се каже.

Днес сборникът се състои от 196 листа, хартия, формат 4º. Кодексът е разпокъсан, има подвижни листове. Украсата е скромна, изпълнена с черно и червено мастило – плетеници с флорални мотиви, слабо орнаментирани инициали, неразвито везано писмо в насловите. Кодексът е изписан с полуустав, със сръбски (рашки) правопис (Иванова 2018: 374). Запазените късни приписки свидетелстват за пребиваването на книгата през ХVII–ХIX в. в манастира Цетине в Черна гора. Вероятно е изнесена в Русия през ХIХ в. (Иванова 2018: 374).