Сборник НБКМ 681

Сборникът от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ № 681 се отнася към типа ръкописни книги с агиографско-хомилетичен състав без календарен ред, в които, освен житиеписни произведения и поучения, се поместват и апокрифи. Тези кодекси, разпространени и във византийската традиция, са наречени от Алберт Ерхард „неменоложки сборници“ (Ehrhard 3: 726–893). Те нямат богослужебно предназначение, а са за индивидуално или групово извънхрамово четене. Затова най-често са с малък формат (8°) и имат просто оформление. Обикновено в заглавията на поместените произведения датите на празниците са изпуснати, четивата понякога са номерирани, но често липсват и дати, и номера.

НБКМ 681 е датиран от средата на XV в. и съдържа 88 листа хартия с размери 20 x 13 cм, без начало и без край, с много липси и разменени листове вътре. Писан е с безюсов, едноеров (сръбски) правопис. На две места има приписки на писачи, които обаче са от друга ръка и с различно мастило в сравнение с основния текст: л. 40а: Прости влⷣко попа Пеꙗ ѿ сопотⷭницоу вь сы вѣки и вь боудꙋщиⷯ и родители ѥго и братию ѥго аминь. сиіꙗ слова приписа Геѡⷬго Граⷨтикь попоу Любанꙋ с͠нь.; л. 49б: писаⷯ многогрѣшнї ѳеѡⷣръ (Цонев 1923: 216–221; Miltenova 2018: 63).

В ръкописа са запазени 20 произведения, но със сигурност обемът му е бил значително по-голям, ако се съди по други сборници с подобно съдържание от същата епоха. Съставът му е пъстър – поместени са жития и чудеса, апокрифи, поучения и патерични разкази. Агиографските творби вероятно са извлечени от календарни сборници, макар че само две от тях имат дата в насловите си. Като празнични слова за Благовещение и Рождество Христово са поместени откъси от Протоевангелието на Яков, което е било възприемано като църковно предание и не е смятано за неканонично. В подредбата на отделните текстове не може да се установи някаква система и вероятно съставът е композиран на случаен принцип, като съставителят е включвал творби в зависимост от своя вкус и предпочитания. Прави впечатление, че са подбрани четива със занимателен, изпълнени с драматизъм и понякога с повлиян от фолклора сюжет, които са привличали интереса на средновековния читател. Един от наративите - Разказ за кръчмарката Теофана, засяга темата за злите жени, често срещана в сходни състави, в много от които на по-късен етап се формират цели цикли от такива съчинения. Важността на темата и за съставителя на НБКМ 681 се подчертава от приписка на л. 17б: Не῎стъ злоба паче злоби женⸯские. ѡ҆ горⸯчаишеє῎ ѡ҆ лоу῎теишеє боле ти е житъ съ̏ змиемъ нежели съ̏ злоу̏ жено̂у́ езичноу̏.

Аналитичното описание на ръкописа, публикувано в интернет сайта „Репертоар на старобългарската литература и книжнина“, тук се предава с някои уточнения:

• Чудо на св. Николай Мирликийски как спаси града от глад (без начало).
• Чудо на св. Николай Мирликийски как откупи обиците на Тамара.
• Чудо на св. Теодор Тирон с майка му и змея.
• Разказ за авва Макарий (от Патерика).
• Житие и чудеса на св. Козма и Дамян.
• Чудо на св. Козма и Дамян за мъжа, който жънал на нивата си.
• Чудо на св. Козма и Дамян за Малех.
• Слово за отец Агапий (без край).
• Тълкувание на светата литургия (без начало).
• Мъчение на св. Варвара [за 04.12.]
• Слово за Благовещение (Откъс от Протоевангелие на Яков) (без край: от ръката на писача: до зде би ми извоⷣ. теⷬ не могоⷯ слⷡо сьврьвшиⷯ).
• Слово за Рождество Христово (Откъс от Протоевангелие на Яков).
• Разказ как Господ искаше да изгори земята (без край).
• Разказ за кръчмарката Теофана.
• Слизане на Богородица в ада.
• Слово за Адам и Ева.
• Житие на св. Йоан Милостиви, извлечение.
• Йоан Златоуст. Поучение за Второ пришествие.
• Поучение за бедния Лазар (без начало и край).
• Мъчение на св. Георги [за 23.04.] (без край).

Макар и създаден през XV в., сборник НБКМ 681 съдържа текстове, преведени в по-ранна епоха, които са ценно свидетелство за историята на всеки от тях. Анонимното Житие на Козма и Дамян и двете им чудеса, които се преписват на първо място след житието (BHBS 279-280: 1), се откриват в някои от най-емблематичните южнославянски чети-минейни сборници от XIV в., за които е установено, че възпроизвеждат агиографските състави от времето на Първото българско царство - Станиславовия чети-миней (НБКМ 1039), Дечани 94, Загреб IIIc24, както и в ноемврийския том на Аверкиевите чети-минеи (Хилендар 441) от XVII в. и др. Мъчението на Варвара е известно от ръкописите Хилендар 644 от 1320–1330 г., НБКМ 676 и ръкопис № 33 от Националната библиотека на Австрия от XIV в. и др. (Петрова-Танева 2012). Преписът на Мъчението на св. Георги е един от най-важните свидетели на Втората (разпространена) южнославянска редакция на творбата, която е съхранила старинно състояние на текста; тази редакция е налице и в Дечани 95, в ръкопис № 464 от Народната библиотека на Сърбия, изгорял през Втората световна война (и двата от XIV в.) и в архаичния по състав апокрифен сборник ЦИАИ 1161 от XVI в. (Стойкова 2016: 107). Чудото на Теодор Тирон с майка му и змея, помествано като четиво за Първата събота на Поста, се преписва обикновено в същия тип сборници без календарен ред – като изгорелия през Втората световна война сборник № 104 от Народната библиотека на Сръбия от XIV в., Хлудов 241 от XV в., ръкопис 327 от Румънската академия и Байчовия сборник (РАН 13.4.10) от XVI в. и др. (Стойкова 2019: 36-38, 53-54).

Поместените в НБКМ 681 апокрифни съчинения са също сред преведените още в старобългарската епоха текстове, макар често да представят по-късен етап от традицията им. Според изследванията преписът на апокрифното Слово за Адам и Ева представя междинно звено между първата и втората версия на произведението (Miltenova 2018: 64-66), а в Разказа за кръчмарката Теофана, наред с множество архаични черти, са отразени значителни промени и иновации (Miltenova 2018: 66). Ранен етап от развитието на текста е налице в преписа на Слово за Второто пришествие, приписвано на Йоан Златоуст, което тук носи в наслова си името на Йоан Богослов. То се среща например в Ягичевия златоуст (от края на XIII - нач. на XIV в.), в Хилендар 368 от края на XIII в., а по-късно и в сборника със смесено съдържание НБКМ 309 (Miltenova 2018: 64).

НБКМ 681 може да се причисли към ръкописите от началото на Османския период, които бележат преходен етап от развитието на сборниците за четене. След унищожаването на държавните и църковните институции, които стимулират и финансират преписването на книги, и обедняването на клира поради разрухата на църкви и манастири, книжовниците се стремят да създават нов тип книги за четене, в които събират разнообразни текстове. В тях те поместват жития, чудеса и поучения, подбрани и преписани от календарните сборници, като премахват датите от насловите им, и ги допълват с апокрифни съчинения. На един следващ етап към тези състави се добавят и други произведения, предимно от низовата литература – гадателни книги, рецепти за болести, молитви, пасхални и лунни таблици, указания за слънчевите кръгове, различни чинопоследования и др. Сборникът НБКМ 681 принадлежи към книжнината, въз основа на която по-късно се формират сборниците със смесено съдържание, изключително пъстрите по съдържание книги, създавани за всекидневните нужди на селските свещеници и монасите и задоволяващи интереса на читателите и слушателите си към занимателно и поучително четиво.