Даниил Мазач (Етрополски)

Изтъкнат български книжовник и калиграф от първата половина на XVII в. Като свещеник от редовете на черното духовенство (йеромонах), неговата дейност е обвързана предимно с манастирски центрове, но преписва и съставя също книги за енорийски храмове или по поръчка на мирски лица. Предполага се, че Даниил се занимава с книжовна работа още към края на XVI в., но първите сигурни сведения за това датират от 1616 г., когато е копирал едно четириевангелие във Врачанския манастир „Св. Троица“ по заръка на игумен Варлаам. Сред елитните поръчки, изпълнени от Даниил, са два чети-сборника, които той копира в Търново: панигирик от 1622 г., преписан по настояване на митрополит Гаврил, и Учително евангелие (сборник с неделни и празнични поучения) от 1626 г., закупено от йеродякон Михаил от светогорския манастир „Ксенофон“. В края на 30-е години Даниил вероятно е работил на самия Атон, в манастира Зограф, където се включва в подновяването на манастирския комплект от служебни минеи. Комплектът е допълнен окончателно в Етрополския манастир „Св. Троица“ и в Рилския манастир, благодарение на труда на елитните етрополски калиграфи Василий Софиянин и Стефан. Значителна част от дейността на Даниил е свързана предимно с Етрополското книжовно средище, във времето на неговия разцвет, 20-40-е гг. на XVII в. В този период старопланинското рударско селище Етрополе се налага като най-авторитетен за времето си калиграфски център, чиято продукция се създава в етрополския манастирски скрипторий, организиран и ръководен най-вероятно от самия Даниил, както и в етрополската енорийска църква „Св. Архангел Михаил“.

По-големият дял от Данииловите калиграфски трудове (над 20 ръкописа) обема богослужебни книги, повечето предназначени за манастирски храмове и библиотеки. Книжовникът изпълнява и поръчки за съставяне на книги с четива за извънманастирска употреба. В неговия репертоар, например, е сборник с четива („четения“), т.нар. Даниилов сборник (Милтенова 1986), който е копиран от него през 1628 г. за духовните нужди на едно светско лице – господин Сяро, попов син, от с. Гложене. Книгата е представителна за т.нар. „сборници със смесено съдържание“ и спада към архаичното разклонение на традицията, към което принадлежат също Виенският сборник (Cod. Slav. 149, Австрийска национална библиотека) и Панагюрският сборник (НБКМ 433) от XVI в. Даниловият сборник включва нравоучителни и апокрифни текстове, част от които в архаични преводи, възхождащи към X-XI в. Съдържа Физиолог, въпросо-ответни съчинения, популярни старозаветни и новозаветни апокрифи, както и поучения, сред които Поучението преди причастие на Климент Охридски.

През 1640 г. Даниил съставя заедно с книжовника Никита богослужебна книга за етрополския енорийски храм „Св. Архангел Михаил“ (Часослов и дамаскин, НБКМ 1388). Освен избрани чинопоследования за богослужението на някои големи Господски празници, ръкописът съдържа и първите точно датирани преписи на слова от сборника Съкровище на Дамаскин Студит (вж. Дамаскини) в т.нар. „средногорски“ архаичен превод: Слово за митаря и фарисея, Слово за блудния син, Слово за Второто пришествие, Слово за изгонването на Адам и Чудесата на архангелите Михаил и Гавриил. Последният текст е преписан от Даниил и очевидно е включен в книгата като слово за патронния празник на етрополския храм. Останалите Дамаскин-Студитови слова са обединени в цикъл, предназначен за изчитане пред ентрополските енориаши в периода на Великия пост. Към тях техният преписвач Никита е добавил и оригиналното старобългарско произведение Повест за Кръстното дърво на поп Еремия.