Книжовник от енорийското Аджарско книжовно средище, работил през втората половина на XVII в., син на йерей Недялко (вж. Недялко от Аджар). Филип от Аджар е един от най-продуктивните книжовници преписвачи от средите на миряните през XVII в. Бележките към ръкописите, които е копирал, свидетелстват, че е носил последователно книжовническите звания „граматик“ и „даскал“. Автографите на Филип включват: Псалтир, завършен на 29 януари 1685 г. (ХМ 154), Требник, изписан вероятно в периода 6 юни – 1 август също през 1685 г. (НБКМ 972), Псалтир, носещ дата 14 януари 1692 г. (ЦСВП Slav. 1), както и дамаскинският Сопотски сборник от края на XVII в. (НББ 420), унищожен през Втората световна война. През 1686 г. книжовникът завършва заедно с даскал Недялко изработването на известния Аджарски дамаскин, който се пази в Санкт-Петербург, БРАН 24.4.32 (Срезневски 79). Характерният почерк на Филип се открива в множество други ръкописи, изписани изцяло от него или заедно с други книжовници. Към тези паметници се отнасят редица преписи на богослужебни книги: Псалтир от втората половина на ХVII в. (НБКМ 462), Псалтир от последната трета на XVII в. (НИМ Slav. 4), Часослов от края на XVII в. (МВВ 420), Требник от 1686 г. (ПНБ 86), Требник от 1692 г. (ЦИАИ 944), Требник от последната четвърт на XVII в. (Ивирон №7), Требник от края на XVII в. (ЦИАИ 940), добавките от края на XVII – началото на XVIII в. към Требник ПНБ 142, фрагмент Д (887), Четириевангелие от втората половина на XVII в. (ПНБ 142, фрагмент Д (887)), Възкресен октоих от края на XVII в. (ПНБ 39), Празничен миней от края на XVII в. (ВТМ 6252). С много голяма вероятност на перото на Филип могат да бъдат приписани и следните чети-сборници: дамаскинските Луковитски сборник (вж. Луковитски дамаскин) от края на XVII в. (ЦИАИ 134) и Сарафовия (Еленски) сборник от края на XVII в. (БАН 86), както и единственият от епохата български препис на Александрия от втората половина на XVII в. (НБКМ 434).
Както показват книжовническите звания на Филип, заедно със значимият брой часослови, псалтири и требници, негови подписани или предполагаеми преписи, този аджарски книжовник най-вероятно е бил ангажиран с обучението на бъдещи енорийски свещеници и обезпечаването им с книги. На този фон от богослужебни книги прави впечатление присъствието на чети-сборниците на архаичен език в репертоара на Филип – дамаскините и Александрията: към тях в Аджарското книжовно средище очевидно е имало специално предпочитание, както за индивидуално и колективно четене в енорийска среда, така и в обучението.
Изследвания
- Ангелов. Б. Ст. Из историята на старобългарската и възрожденската литература. София, 1977, 97–160
- Дончева-Панайотова, Н. Среднобългарски ръкописи в библиотеката на Великотърновската митрополия. – Трудове на Великотърновския университет „Кирил и Методий“, 10, 1974, 1, 361–396.
- Дончева-Панайотова, Н. Книжовното и илюстраторско дело на даскал Недялко и сина му Филип от втората половина на ХVII в. – Старобългарска литература, 11, 1982, 80–100.
- Дончева-Панайотова 1987: Дончева-Панайотова, Н. Аджарският книжовен и художествен център през ХVII в. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. 11. Стара българска литература. Литература на Българското възраждане. София, 1987, 227–239.
- Дончева-Панайотова 1993: Дончева-Панайотова, Н. Украса и художествено своеобразие на аджарските дамаскини от XVII в. – Проглас, 7, 1993, 2, 23–32; 3, 26–43.
- Дончева-Панайотова 1998: Дончева-Панайотова, Н. Аджарски книжовници-илюстратори от ХVІІ в. Велико Търново, 1998.
- Дончева-Панайотова 2015: Дончева-Панайотова, Н. Аджарски книжовници-илюстратори от ХVІІ в. Второ допълнено и преработено издание. Велико Търново, 2015.
- Радославова, Д. Българската книжнина от XVII век: центрове книжовници, репертоар (=Studia mediaevalia Slavica et Byzantina, 6). София, 2020, 121–130, 153–155 и др.
- Radoslavova 2004: Radoslavova, D. The Scribal Centre at the Village of Adzar in the 17th Century: New Data. – Scripta&e-Scripta, 2, 2004, 291–309.
