Никита

Книжовник от първата половина на XVII в., представител на Етрополското книжовно средище. Не е известно дали е бил монах или професионален калиграф извън средите на черното духовенство. Единственият запазен негов автограф е богослужебната книга за етрополския енорийски храм „Св. Архангел Михаил“ (Часослов и дамаскин, НБКМ 1388), която той съставя заедно с видния етрополски книжовник йеромонах Даниил Мазач (Етрополски) през 1640 г. Наред с избрани чинове за празничното богослужение на селищната църква, ръкописът обема и първия точно датиран препис на дамаскин (вж. Дамаскини), представящ т. нар. „средногорски“ архаичен превод на новогръцката антология Съкровище на Дамаскин Студит. Дамаскинската част на богослужебната книга съдържа само няколко слова от Съкровище. Едното от тях, За чудесата на архангелите Михаил и Гавриил е преписано от Даниил и очевидно е включено като слово за патронния празник на етрополския енорийски храм. Останалите четири Дамаскин-Студитови творби: Слово за митаря и фарисея, Слово за блудния син, Слово за Второто пришествие, Слово за изгонването на Адам, са организирани в цикъл великопостни слова за етрополските енориаши. Както свидетелства една от запазените приписки, те са копирани, а вероятно и подбрани, от Никита. Той е прибавил към тях като четиво за третата неделя на Поста и Слово за Кръстното дърво – апокрифното оригинално старобългарско съчинение на поп Йеремия (вж. Повест за кръстното дърво), което обаче е приписал на Дамаскин Студит.