Виден книжовник и копист от времето на цар Иван Александър (1331‒1371), създал по негово нареждане през 1348 г. енциклопедичен сборник с догматични и нравоучителни четива, познат като Лаврентиев сборник или Иван-Александров сборник от 1348 г. (Санкт Петербург, РНБ, F.I.376; изд. Куев 1981; Zashev 2015), съставен или допълнен по лична поръчка на цар Иван Александър (1331‒1371) (вж. Книгите на цар Иван Александър; Владетелски флорилегии ХІV-ХV в.). Предполага се, че книгата, съдържаща важни за подготовката и образованието на царя и неговите наследници текстове, е била лично притежание на владетелското семейство (Куев 1981: 24–27; Zashev 2015: 9, 35; Велинова 2013: 260) или е била поръчана от царя за публична библиотека, финансирана от него (Гагова 2010: 89). Високият ранг на поръчителя несъмнено свидетелства за големия авторитет на свещеноинок Лаврентий като калиграф, свързан с царската институция, а, възможно, и съставител на сборника.
Конкретни сведенията за личността на Лаврентий липсват. Името му четем единствено в приписката-колофон към Иван-Александровия сборник от 1348 г., където се споменава, че книгата е „труд и мъка на многогрешния тах свещеноинок Лаврентий“ / Троудъ же и болѣзнь Лаврентїа многогрѣшнаго таха сщенноинока (Бележки 2003: 45‒46, 103‒104, № 53). Изглежда, че Лаврентий активно се занимава с преписваческа дейност между 40-те и 60-те години на XIV в. Освен Иван-Александровият сборник, с него се свързват още седем ръкописа от този период, атрубуирани повече или по-малко сигурно на основата на анализ на почерка и украсата. Между тях са т. нар. Погодинова лествица – Санкт Петербург, РНБ, Погог. 1054 и Зографското четвероевангелие – Зограф № 24 (Иванова 1981: с. 309, табл. 59; Караджова 1995: 230–231; Турилов 2004, 2012, 2012а). Тъй като някои от тези кодекси се пазят на Атон, до момента остава дискусионен въпросът къде е работил книжовникът – най-вероятно в Търново ‒ в дворцов скрипторий или в някой от покровителстваните от царя важни столични манастири, поддържащи тесни връзки със Света гора; възможно е обаче той да е пребивавал на Атон, в Парория или пък да е пътувал (вж. Гагова 2010: 91–94; Турилов 2012: 324–325; Zashev 2015: 29–35). Архаичният състав на Иван-Александровия сборник от 1348 г., поместващ старобългарски преводни и оригинални творби в най-ранни или единствени български копия („За буквите“ на Черноризец Храбър, „Написание за правата вяра“, приписвано на Константин-Кирил Философ, „Църковно сказание“ в превод на Константин Преславски и др.) свидетелства, че Лаврентий е имал достъп до книгохранилище, съхранявало много стари, редки и ценни паметници от времето на Първото българско царство. От друга страна, останалите преписани от него книги включват основно преводи и редакции, възникнали през XIV в. (Турилов 2012: 325). Това дава основание да се смята, че книжовният център или манастирът, където Лаврентий е работил, не само е разполагал с богата библиотека-архив, но и е бил ангажиран с подготовката и тиражирането за новите състави. Напоследък в славянската палеография се прави опит да се очертае влиянието на Лаврентий върху съвременните му писачески навици. В тази връзка се употребяват термини като „писмо тип монах Лаврентий“ и „ръкописи, възникнали в кръга на писача Лаврентий“, които се отнасят към книги с близка по стил украса, изписани с калиграфски почерци с декоративни елементи, сходни на неговия (Мусакова 2021; Велинова 2021; Турилов 2021).
- Бележки 2003: Христова, Б., Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х–ХVIII век. Т. 1. София, 2003, 45‒46, 103‒104, № 53.
- Велинова 2012: Велинова, В. Сборниците от времето на Йоан Александър и съдбата им в балканската книжовна традиция. – В: Beati possidentes. Юбилеен сборник, посветен на 60-годишнината на проф. дфн Боряна Христова. София, 2012, 276‒287.
- Велинова 2013: Велинова, В. Среднобългарският превод на Хрониката на Константин Манасий и неговият литературен контекст. София, 2013.
- Велинова 2021: Велинова, В. Типологии на славянското писмо в XIV век и идентификация на копистите. Лекция на онлайн семинара: 14th Century South Slavonic Scribes and Scriptoria, изнесена на 18.02.2021 https://www.youtube.com/watch?v=-SfiyiczyJM (достъп 04.07.2021).
- Гагова 2010: Гагова, Н. Владетели и книги. Участието на южнославянския владетел в производството и употребата на книги през Средновековието (ІХ–ХV в.): рецепцията на византийския модел. София, 2010, 80–94.
- Зашев 2008: Зашев, Е. Размисли за търновския книжовник Лаврентий от XIV в. – Старобългарска литература, 39–40, 2008, 184–196.
- Иванова 1981: Иванова, Кл. Български, сръбски и молдо-влахийски кирилски ръкописи в сбирката на М. П. Погодин. София, 1981, 309, табл. 59.
- Караджова 1995: Караджова, Д. Археографски приноси за ръкописното книгохранилище на Зографския манастир в Света гора. – Археографски прилози, 17, 1995, 225–245 ( 230–231).
- Куев 1981: Куев, К. Иван-Александровият сборник от 1348 г. София, 1981.
- Лаврентиев сборник, РНБ, F.I.376 – дигитално копие на сайта на Руската национална библиотека: https://nlr.ru/manuscripts/RA1527/elektronnyiy-katalog?ab=09F7E027-2C68-4A61-9480-8FC22444F04A (достъп 21.09.2022).
- Мусакова 2021: Мусакова, Е. Българските кописти от XIV век. Лекция на онлайн семинара: 14th Century South Slavonic Scribes and Scriptoria, изнесена на 21.01.2021 https://www.youtube.com/watch?v=yU_IHJNIUAA (достъп 04.07.2021).
- Петрова-Танева 2020: Петрова-Танева, М. Лаврентиев сборник. – SESDiva: Южните и източните славяни: разнообразие и взаимодействие на писмените култури XI‒XX век. https://sesdiva.eu/en/virtual-rooms/beginning-of-private-reading/item/181-lavrentiy-miscellany-en (достъп 21.09.2022).
- Полывянный 2015: Полывянный, Д. И. Лаврентий. – В: Православная энциклопедия. Т. 39. Москва, 2015, с. 618 (http://www.pravenc.ru/text/2462471.html).
- Турилов 2004: Турилов, А. А. Новые рукописи болгарских книгописцев XIV века Лаврентия и Грубадина. – В: Рукописная книга Древней Руси и славянских стран: от кодикологии к текстологии. Санкт-Петербург, 2004, 150–161.
- Турилов 2012: Турилов, А. А. К истории тырновского „царского“ скриптория XIV в. – В: Турилов, А. А. Межславянские культурные связи эпохи Средневековья и источниковедение истории и культуры славян: Этюды и характеристики. Москва, 2012, 316–336 (с. 318–325).
- Турилов 2012а: Турилов, А. А. Заметки о тырновских „обыденных“ рукописях и книгописцах первой половины – середины XIV в. – В: Турилов, А. А. Межславянские культурные связи эпохи Средневековья и источниковедение истории и культуры славян: Этюды и характеристики. Москва, 2012, 337–342 (= Старобългарска литература, 41–42, 2009, 164–171).
- Турилов 2021: Турилов, А. А. Историко-культурный аспект атрибуции книжных почерков конца XIII–XIV вв. (на материале преимущественно сербских рукописей). Лекция на онлайн семинара: 14th Century South Slavonic Scribes and Scriptoria, изнесена на 20.05.2021 https://www.youtube.com/watch?v=QzhE3wbk5eY (достъп 04.07.2021).
- Zashev 2015: Zashev, E. Lavrentiy's Miscellany/Tsar Ivan Alexandăr's Miscellany of 1348: Phototype Edition. Sofia, 2015.
- Zashev 2015а: Zashev, E. Scriptor Lavrentiy and His Miscellany of 1348. – Papers of BAS: Humanities and Social Sciences, 2, 2015, № 1 – 2, 43 – 61.