Книжовник от първата половина на XVII в., представител на Етрополското книжовно средище. Един от елитните книжовници на своето време. Както показва неговият автоним, вероятно е произхождал от гр. София; не е известно дали е бил монах или мирско лице. Репертоарът и предназначението на преписаните от него книги подсказват, че се е числял към високо ценените професионални калиграфи, работили в българските книжовни центрове под юрисдикцията на Константинополската и на сръбската Печка патриаршия. Ръкописните книги, в които се открива неговият почерк, показват, че, наред с Даниил Мазач, той е бил сред водещите фигури в етрополския манастирски скрипторий, формирали етрополския калиграфски канон. Работил е също така в Рилския манастир, който по онова време е ставропигиална обител на Печката патриаршия; вероятно е изпълнявал поръчки и на самия сръбски патриарх.
Повечето преписани от Василий книги са богослужебни и предназначени за манастири. Известно е, че заедно с книжовника Стефан (Етрополски) той се заема с допълването на нов комплект от минеи с повседневни служби, предназначен за Зографската обител. Седем тома от този комплект са изготвени от Василий и Стефан в Етрополския манастир, вероятно по инициатива на Даниил Мазач, и са занесени на Атон и приложени в дар на Зографската църква от самия Василий през 1642 г. Комплектът е допълнен през 1653 г. с още два тома, изготвени от рилски монаси най-вероятно в сътрудничество с Василий и Стефан (Етрополски), които по същото време преписват в Рилската обител книги за нейния богослужебен книжен фонд заедно с други етрополски книжовници.
Към делото на Василий Софиянин и Стефан (Етрополски) се причислява и т.нар. Карловацки препис на граматическото съчинение на Константин Костенечки Разяснено изложение за буквите (Белград, Патриаршеска библиотека № 129). Ръкописът е единствен свидетел на пълната редакция на този важен текст. Предполага се, че копието е създадено във връзка с изработването на книги, които Печкият патриарх Гаврило I Раич (1648-1655) е поръчал, за да ги отнесе в Москва през май 1654 г. като дар за руския патриарх Никон (1652-1667).
Изследвания
- Караджова, Д. Археографски приноси за ръкописно книгохранилище на Зографския манастир в Света гора. – Археографски прилози, 17, 1995, 225–245.
- Куев, К., Г. Петков. Събрани съчинения на Константин Костенечки. Изследване и текст. София, 1986.
- Радославова, Д. Още за ръкопис № 971 от Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. – В: Медиевистични изследвания. В памет на Пейо Димитров. ІV младежка медиевистична конференция, Шумен, 1–3 декември 1994 г. Шумен, 1996, 106–118.
- Радославова, Д. . Българската книжнина от XVII век: центрове, книжовници, репертоар. София, 2020, 19, 37–40, 47–48, 52–53, 73, 89, 93–102, 105, 109–112, 130, 149–150, 156, 164, 171, 176, 179–180, 192, 218, 230.
- Турилов, А. А. Кем и с какой целью был изготовлен карловацкий список грамматического трактата Константина Костенеческого? – В: Словенско средновековно наслеђе. Зборник посвећен професору Ђорђу Трифуновићу. Беоргад, 2001, 673–687.
- Турилов, А. А. Эпизод болгаро-сербско-русских связей середины XVII в. (Гипотеза о происхождении карловацкой рукописи „Сказания о письменах“ Константина Костенецкого). – Славяноведение, 2003, 2, 87–97.
- Турилов, А. А. От Кирилла Философа до Константина Костенецкого и Василия Софиянина. История и культура славян IX– XVII вв. Москва, 2011, 289–307.
