Физиолог

Книгата Физиолог е популярно богословско съчинение, една от най-широко разпространените книги в християнския свят през Средновековието. Възникнал на гръцки език вероятно през ІІ или III в. сл. Р. Хр. в Александрия, той представлява сборник от 48 кратки слова, които съдържат описания на животни, растения и камъни с техните отчасти реални, отчасти приказни свойства, разтълкувани в алегорично-символична форма – като отражения на Христос и християните, на дявола и църковния живот. Разясняващ в достъпна и занимателна форма основните християнски догми и наставляващ в благочестие, Физиологът се оказва много подходящо четиво за новопокръстените народи.

Заглавието “Физиолог” не е оригиналното заглавие на книгата, а метонимично название, което произлиза от въвеждащата всяко слово фраза: “Физиологът каза за...”. Смята се, че под този псевдоним се крие авторът на съчинението за животни, послужило като основа на християнското произведение, което познаваме. Макар често в ръкописите да се приписва на древни писатели или църковни отци, Физиологът вероятно е възникнал като анонимно съчинение. Написан със сравнително елементарен език и стил, той очевидно е бил предназначен за широк кръг читатели. Може да се смята, че е бил свързан с целите на раннохристиянската проповед, която е търсела начини за достъпно разяснение на християнското учение и на правилата на християнския живот. През епохата, когато Физиологът е създаден, алегорията е обикнат похват за тълкуване на Свещеното писание.

По различно време Физиологът се превежда от гръцки на всички езици, на които се разпространява християнството през първите векове на съществуването му – латински, етиопски, коптски, сирийски, арабски, арменски, грузински, а по-късно – и на старобългарски (Macé, Gippert 2021). През Средновековието латинските версии дават началото на преводи на народностните езици в западноевропейските страни и поставят началото на дългата традиция на бестиариите. Огромната популярност на това съчинение се дължи както на простата форма и достъпния език, така и на особеностите на жанра – Физиологът е сбирка от кратки описания на животни, растения и камъни, които са занимателни и будещи удивление, но също така носят познание и поука. Техните алегорични тълкувания разкриват дълбоката връзка на заобикалящия ни видим свят със свещената история, а множеството библейски цитати насочват директно читателите към търсеното наставление. Няколко примера могат да илюстрират характера на тези текстове:

За еднорога

Псаломът казва: „И ще се възнесе рогът ми като рог на еднорог (Пс.: 91-11).“

Физиологът разказва за еднорога, че има такова свойство: малко животно е, подобно на козле, и е много кротък. Към него ловец не може да се приближи, защото е силен. Има рог посред главата. Така го ловят: хвърлят една чиста девица пред него и той се втурва към девичата пазва и гърдите ѝ и суче. И го завежда девицата в царския палат.

Това, казано е, отнесете към лицето на Спасителя. „Защото въздигна рога на нашето спасение в дома на Давид, своя отрок (Лук. 1:69).“ Не можаха ангелските сили да го овладеят, но се всели в утробата на истинската девица Богородица Мария (Мат. 1:23). „И словото стана плът и се всели между нас (Йоан 1:14).“

За орела

Давид казва: „Ще се обнови като на орел твоята младост.“ (Пс. 102:5)

Физиологът рече за орела, че когато остарее, натежават крилата му и ослепява. И какво прави той? Намира извор с чиста вода и излита в слънчевия въздух, изгаря крилата си и тъмата на очите си. После слиза към земята и се потапя във водата три пъти. Така се обновява и става млад.

И ти прочее, новодошъл в християнската община, ако носиш дрехата на стария човек и ако са ослепели очите на разума ти, потърси мъдрия източник на Божието слово: „Оставиха мене, извора на живите води.“ (Йер. 2:13) Но излети във висините на праведното слънце на Исус Христос и съблечи предишния човек с неговите дела, потопи се три пъти във вечнотечащата вода в името на Отца и Сина и Светия Дух (Мат. 28:19); и ще съблечеш вехтата одежда на дявола и ще се облечеш в нова, сътворена от Бога, и ще се изпълни в тебе пророчеството Давидово: „Ще се обнови като на орел твоята младост.“

Някои от словата във Физиолога са съвсем кратки:

За камъка магнит

Физиологът рече за камъка магнит, че може да държи увиснало желязо.

Щом като сътворените предмети могат да увисват един на друг, то колко повече е вярно, че Творецът и Създателят на всичко Бог е провесил небето над земята и го е опънал като кожа! (Пс. 103:2)

За кита, наречен трион

Има животно в морето, което има големи крила. Когато види кораб с платна, то се уподобява на него, като издига крилата си и плува, състезавайки се с плаващия кораб. И когато измине 25 поприща, прибира крилата към себе си, изморено. И вълните го носят към старото му място.

Корабът се оприличава на апостолите и мъчениците, които, преплували морето, дойдоха в тишината на пристанището, в Небесното царство. А животното е подобно на водещите постнически живот, които отново се връщат към първоначалния мирски живот.

Известните днес гръцки текстове на Физиолога са проучени и издадени критично през 1936 г. от Фр. Сбордоне (Sbordone 1936). Той ги разделя на три основни редакции в проза и една в стихове; всички по-късни изследователи приемат тази класификация. Основните гръцки редакции са възникнали по различно време и имат различно разпространение. Първата от тях, която е най-ранна, се датира през II–III в. и по вероятното място на появата си е наречена Александрийска. Именно тя се превежда на множество езици и получава широка популярност. Втората гръцка редакция на Физиолога е наречена Византийска; тя е създадена значително по-късно – вероятно през XI в. Словата в третата редакция, възникнала през XII в., са приписани на св. Василий Велики, затова тя е наречена Псевдо-Василиева.

Единствено в старите славянски литератури са направени преводи и на трите гръцки редакции. Александрийската редакция е преведена на два пъти. Първият превод е направен още през старобългарската епоха, вероятно през Х в., скоро след покръстването на България през 864 г. и въвеждането на старобългарския език като официален в държавата и Църквата. Наред с множество други старобългарски съчинения Физиологът е пренесен в Киевска Рус и днес е запазен само в късни руски преписи, датирани от XV до XVII в. Вторият превод на Александрийската редакция е осъществен през XII-XIII в. като част от текста на третата, Псевдо-Василиева редакция на Физиолога, чиито преписи представляват компилация на слова от трите гръцки редакции. Този превод е запазен в един-единствен славянски (сръбски) препис на Псевдо-Василиевата редакция от XV в., съхраняван в манастира Пантелеймон на Атон. Един препис, съдържащ Първия превод, е изследван и издаден заедно с гръцки паралелен текст в края на XIX в. от Александър Карнеев (Карнеев 1890), два други преписа са издадени столетие по-късно (Svane 1985; Ванеева 1996). Вторият превод е издаден от А. Стойкова (2011).

В книжнината на южните славяни от XIV-XVIII в. обаче се разпространяват сравнително голям брой преписи на втората, т.нар. Византийска редакция на Физиолога. Установено е, че три различни нейни версии са преведени на среднобългарски и се преписват едновременно в ръкописите като три отделни южнославянски редакции. Така понякога в един и същ сборник попадат преписи на Физиолога, принадлежащи към две различни редакции, а в някои случаи книжовниците са компилирали и отделни слова, създавайки от двете нова, смесена редакция. Преводите са направени на среднобългарски приблизително по едно и също време – през XIII–XIV в., но съдържанието, съставът и езикът им позволяват да се предположи каква е хронологията им (Стойкова 1994; Стойкова 2011).

Византийската редакция на Физиолога възниква почти хилядолетие по-късно от Александрийската, в епоха, когато християнството отдавна е утвърдено и неговото учение е дълбоко вкоренено в традициите и мисленето на обществото. Ето защо характерът на поученията в словата вече нямат за цел да разясняват догмите за троичността на Бога, за Възкресението и Спасението, а са насочени към една земно-житейска морализация и наставления за праведен живот. Друга важна промяна, която настъпва в текста на Византийската редакция и, разбира се, намира отражение в южнославянските ѝ преводи, е отпадането на едни и въвеждането на други персонажи от кръга на познатия и близък свят. Така някои от традиционите, предимно екзотични и баснословни животни – мраволъв, аспидохелон, ихневмон, саламандър, кит-трион и др., както и растенията и камъните отпадат, а наред с феникса и ехидната се появяват вълкът, щъркелът, паунът. Специално внимание заслужава фактът, че в славянските текстове на Византийската редакция се поместват няколко слова, които не се срещат в известните гръцки преписи – словата за вълка, жерава, хинея, вола, славея, щръкокамила, а някои от познатите слова имат различно съдържание. Може да се допусне, че южнославянските преводи възхождат към гръцки преработки, възникнали в малки балкански книжовни средища и получили ограничено разпространение (Стойкова 1994: 63).

Няколко примера от южнославянските преписи на Физиолога показват промените, настъпили в по-късната Византийска редакция (пълен превод у Стойкова 2011):

За еднорога

Еднорогът е животно, което има голямо тяло. Носът му преминава през устата му и достига под брадата му. Когато види някакво животно, настига го и го пробожда, и го носи на рога си. А когато то се вмирише и разгние, тогава се разлага и капе, а той поема с език и яде. Ала разбирате ли, братя, каква мъка изпитва със своята храна! Така той три пъти на ден застава, гледайки на изток, и прославя Бога с въздишка.

Така и ти, неразумни човече, разбери, че Бог те е направил добър и през целия си живот не загубвай ума си в богатството, а помни Бога и всички твои похвали да са за Бога. Не се надявай на голямата си сила, нито на величието си, нито на големия си род, а се весели в правдата. Бог е на правдата помощник.

Слово за вълка, как живее

Вълкът е граблив звяр. Ако не намери мърша да се наяде, излиза на просторно място и поглежда към небето, и вика към Бога със силен глас, казвайки: „Господи, ти си ме сътворил, ти си ми казал да живея така. Не си ми дал нито да паса трева, нито да гриза дърво, а от живо да се храня. Прати ни, Господи, прати!“ Чуват го и по-малките му другари и всички единогласно призовават: „Прати ни, Господи, прати!“ Тогава Господ им изпраща храна и те не загиват.

Така и ти, човече, послушай църковния глас и призови Господа Бога. Бог няма да те лиши от милостта си и ще ти изпрати храна за душата. Защото храна за душата са църковните молитви, твоят глас и тайната въздишка. Защото рече Господ: „На молещия ще се даде, на чукащия ще се отвори (Мат. 7:8).“ Човече, не казвай: „Много съм грешен и няма да получа опрощение“, а се стреми към покаяние и ще получиш опрощение. Защото каещият се грешник винаги ще бъде помилван. Така и ти не преставай, а се старай и Господ ще те помилва. 

Слово за хинея

Хинеят живее в морето. Няма крака, нито пера, а е като кълбо накуп. Козината му е като на таралеж. Стои на едно място, а когато разбере, че морето ще се разбушува, събира камъни и се покрива, за да не го изхвърли морето. Понеже му е трудно да се върне на своето място.

Така и ти, човече, бъди добър към своята дружина и благ в живота си. Та когато те постигне неволята ти от господаря или нещо друго, да те закрият твоите другари, за да не загинеш. Брате, не казвай: „Богат съм и имам голямата милост на своя господар.“ Не гледай отвисоко на по-малките от тебе – не знаеш кога ще те постигне скръб. Човече, и малкия, и големия приеми като гост.

Днес са известни 22 български, сръбски, влахо-молдовски и руски преписа на южнославянския Физиолог, поместени в ръкописи от ХІV до началото на ХІХ в., които се отнасят към трите редакции (Стойкова 2011):

А. Първи превод: 1) Москва, РГАДА, сбирка на Мазурин 1700, XIV в., български; 2) Клуж Напока, Библиотека на Румънската академия 25, от вт. половина на XVI в. (компилативен препис, съдържащ слова от Първия и Втория превод), влахо-молдовски; 3) Москва, ГИМ, Царски 371 (Уваров 515), XVI в., руски.

Б. Втори превод: 1) София, НБКМ 433 (Панагюрски сборник), от втората половина на ХVІ в., български; 2) Виена, Национална библиотека на Австрия, Cod. slav. 149, от втората половина на ХVІ в., български; 3) Белград, МСПЦ, Сбирка на Груич 100, 1628 г., български; 4) Ман. Николяц (Черна гора) 52, 1485-1495 г., сръбски (на друго място в ръкописа са преписани слова от Третия превод); 5) Загреб, ХАЗУ, сбирка на Кукулевич ІІІ.а.20, от първата третина на ХVІ в., сръбски (компилативен препис, който съдържа слова от Втория и Третия превод, както и смесени слова, компилирани от двата превода); 6) Прага, Народен музей ІХ. Н. 16 (Š 19), 1646 г., сръбски; 7) София, НБКМ 309 (Беляковски сборник), от втората половина на ХVІ в., български; 8) София, ЦСВП, Slav. 17, от първата половина на ХVІІІ в., български; 9) София, Научен архив на БАН 86 (Еленски сборник), ХVІІІ в. български; 10) София, НБКМ 1078, от началото на ХІХ в. ., български; 11) Клуж Напока, Библиотека на Румънската академия 25, от вт. половина на XVI в. (компилативен препис, съдържащ слова от Първия и Втория превод), влахо-молдовски; 12) Копенхаген, Кралска библиотека, Ny kongelig samling 553с, от 40-те години на ХVІІ в., руски.

В. Трети превод: 1) Загреб, ХАЗУ, сбирка на Кукулевич ІІІ.а.20, от първата третина на ХVІ в., сръбски (компилативен препис, който съдържа слова от Втория и Третия превод, както и смесени слова, компилирани от двата превода); 2) НБКМ София 677 (Тиквешки сборник) от втората половина на ХV в., български; 3) Виена, Университетска библиотека, І 26054, 1566 г., български; 4) Белград, Народна библиотека, Рс 38, от последната четвърт на ХVІ в., сръбски; 5) София, ЦИАИ 1161, от втората половина на ХVІ в., сръбски; 6) Ман. Николяц (Черна гора) 52, 1485-1495 г., сръбски (на друго място в ръкописа са преписани слова от Втория превод).

Трите превода на Византийската редакция на Физиолога представят три версии на текста, оформени на различни етапи от литературното му развитие. Това развитие се състои в съкращаване на описанието, опростяване на поучителната част, а често и промяна на смисъла, вложен в нея. Тенденцията се наблюдава най-ярко при сравнението на по-късната преработка, каквато е текстът на Третия превод в сравнение с Втория. В някои от преписите и на трите редакции книжовниците са помествали добавки с фолклорен характер, които са извличали от други източници. Опростяването на наратива и превръщането на религиозно-догматичните обяснения в морализаторски поучения, засягащи главно сферата на човешките взаимоотношения, характерни за южнославянския Физиолог, го характеризират като занимателно-поучително четиво за най-широка аудитория.

Южнославянските ръкописни книги, в които се намират повечето преписи на Физиолога от Византийската редакция, са едно от най-типичните явления на славянското Късно средновековие. Това са сборници с разнообразно и непостоянно съдържание (вж. Сборници със смесено съдържание), в които се поместват апокрифи, исторически и патерични произведения, въпросо-ответни текстове, поучителни слова, жития, гадателни книги. Според А. Милтенова техните създатели и преписвачи са главно от средата на нисшето духовенство, които са ги използвали като „своеобразни енциклопедични наръчници“, в които можели да намерят най-необходимото за своето ежедневие (Милтенова 1986: 520). Превеждан три пъти, преписван в продължение на пет столетия като част от пъстрия състав на десетки ръкописи, Физиологът изглежда е бил едно от най-любимите на читателите произведения, което не само ги забавлявало и удивлявало, но и ги водело по пътя към душевното спасение.