Книга за възнесението на праведния Енох

Книгата за възнесението на праведния Енох или Славянската книга на Енох е едно от трите старозаветни повествования, приписвани на библейския патриарх Енох, седмият след Адам и прадядо на Ной. Първият от тези текстове (означаван като 1 Енох) е запазен на етиопски и частично на гръцки език, а третият (3 Енох) – на еврейски. Вторият от тях, 2 Енох, в продължение на повече от 150 години е бил познат само в славянски преписи и затова е бил наречен „Славянска книга на Енох“. Смята се, че е тя създадена в края на I в. сл. Хр. в Египет, най-вероятно в Александрия, на гръцки език, но този текст не е запазен. През 2009 г. стана известно, че са намерени малки фрагменти от същия текст на коптски език – факт, който показва, че той е бил преведен и се е разпространявал не само в старите славянски литератури.

Славянската книга на Енох представлява обширна разработка на библейския текст от Битие 5: 21-24: „21.Енох живя 65 години и му се роди син Матусал. 22. А след като му се роди Матусал, Енох постъпваше според волята на Бога, живя триста години и му се родиха синове и дъщери. 23. И всичките дни на Енох бяха 365 години. 24. И Енох постъпваше според волята на Бога, но после той изчезна, защото Бог го взе“. Последният библейски стих дава основание в християнската традиция да се приема, че Енох е отишъл на небето жив, и затова често той се свързва с друг подобен персонаж от Стария завет – пророк Илия, който също се е възнесъл жив, и понякога двамата се изобразяват заедно.

По своето съдържание 2 Енох се отнеся към апокалиптичната литература (от гр. αποκάλυψις ‘разкриване, откровение’) (вж. Апокалиптически съчинения). Съществуват два основни вида апокалипсиси – „исторически“ (характеризиращи се с преразказ на исторически събития, представящи се като пророчества – вж. Историко-апокалиптични съчинения) и „пътувания в отвъдния свят“ (възнасяне в небесата с помощта на ангели, разкриващи тайните на мирозданието – вж. Космографски съчинения) (Collins 6-7). 2 Енох се смята за типичен пример за втория вид разкази. Местата, където протича действието в символичния свят на този вид апокалиптични творби, са земният и небесният свят. Тези два свята са поначало разделени от граница, която е непреодолима за хората, докато са живи, а преминаването им отвъд след смъртта е еднократно и завинаги. Двете части на Творението обаче – земята и небесата, често се проникват взаимно чрез видения и сънища, в които на земята се явяват небесни жители и общуват с божии избраници. Най-често невидимата граница прекосяват ангелите, изпратени от Бога, които слизат на земята, за да открият небесните тайни на избраника или да му помогнат. Понякога този избраник е възнесен от тях и с тяхна помощ прекосява границата между земния и отвъдния свят, те го развеждат и му показват небесните селения. В много случаи небесните пространства в апокалипсисите са представени чрез разказа на избраника за неговото пътешествие в отвъдното. Създателите на тези разкази по правило избират псевдоним за този избраник сред известните библейски персонажи, чийто неоспорим авторитет ще придаде достоверност и тежест на разкритите тайни и на пророчествата за бъдещето на човечеството. 

По-голямата част от Славянската книга на Енох е разказ от първо лице и обхваща събитията от живота на библейския праотец до настъпването на Потопа по време на неговия внук Ной. Според съдържанието ѝ тя е разделена на 73 глави (Andersen 1983) и се състои от няколко основни части. В първата от тях (гл. 1-40) Енох разказва как е възведен от двама ангели при Господа през седемте небеса и как е върнат на земята, където споделя със семейството си какво е видял и научил; в следващата част (гл. 40-67) Енох се обръща към синовете си и ги наставлява, а в последната (гл. 69-73) е представен накратко животът на наследниците на Енох – Матусалам и Нир. Творбата завършва с историята за раждането и възнесението на правнука на Енох Мелхиседек, непосредствено преди Потопа.

Каква точно е историята на Енох и какви са тайните на мирозданието, които му се откриват по време на небесното пътешествие? Този завладяващ разказ може да бъде предаден накратко така.

Един ден, докато си почивал, Енох (който бил вече на 365 години) бил посетен от двама ангели, които го взели със себе си и го възнесли към небесните селения на Бога. Прекосявайки поред седемте небеса, ангелите показвали на Енох какво се намира там. На Първото небе Енох видял огромно море, там били и началниците на звездните чинове – 200 ангела, които се разпореждат със звездите и планетите, там били и огромните хранилища за лед и сняг, а също и скривалищата, в които влизат и излизат облаците. На Второто небе Енох видял мрак, по-черен от земния, и бледи сенки, висящи на вериги и очакващи Страшния съд. Двамата ангели, които го водели, му обяснили, че това са някои от ангелите отстъпници от Бога. На Третото небе Енох попаднал в Рая, където се възхитил на неописуемата красота на безброй дървета с благоуханни плодове, приготвени за праведниците. Сред тях се намирало Дървото на живота, на което почива Господ, когато слиза в Рая. Но когато стигнали до северната страна на небето, там видели място с непрогледна тъма, където горял мрачен огън, а отвъд него хапел леден студ, имало страшен затвор и безмилостни ангели – това било мястото, приготвено за съгрешилите пред Бога, които са вършили злини – Адът.

На четвъртото небе Енох видял движението на Слънцето и Луната – всяко светило с неговата колесница, чийто ход е по-бърз от вятъра, осемте хиляди звезди, които обикалят след Слънцето, петнайсетте милиона ангели, които го предвождат през деня и нощта, и летящите край него слънчеви стихии – феникси и халкедри, с лъвски образ и ангелски криле, пъстроцветни като дъгата. В източната страна на това небе се намирали шестте врати, през които Слънцето излиза през различните месеци от годината, за да обхожда небето, а в западната – другите шест, през които залязва; когато залезе през някоя от тях, 400 ангели снемат венеца му и го отнасят при Господа, а в осмия час го донасят отново и пак го увенчават с него, докато фениксите и халкедрите му пеят песни.

На петото небе Енох видял григорите, вечно бдящите небесни воини, унили и нещастни. И ангелите, които го съпровождали, му обяснили, че това са онези 200 милиона ангели, отхвърлили Господа, начело със своя княз Сатанаил. Освен с неподчинението си, те били виновни и затова, че се съвкупявали с човешки жени и от тези нечестиви връзки се родили великани и исполини, носещи големи нещастия. Затова Господ ги осъдил да страдат и да бъдат наказани в деня на Страшния съд.

На шестото небе Енох видял седемте архангели, които установяват реда във Вселената, указват пътя на звездите, движението на Слънцето и Луната и следят за смяната на сезоните и годините. Те са, които стоят зад всяко цвете, всяка тревичка и всеки земен плод, който храни земята. Те виждат всяко извършено добро и всяко зло на Земята, наблюдават всеки ден от човешкия живот и записват човешките дела, за да ги представят на Господа, когато му дойде времето.

На седмото небе пред Енох се открил самият божий Престол, облян в ослепителна светлина от огнените архангели, небесните воини. Пред Бога стоят изправени всички чинове на безплътните сили – херувимите и серафимите, началата и властите, многооките престоли и всички останали, покланят му се и пак се връщат по местата си. Денем и нощем серафимите и херувимите стоят в кръг около престола и го покриват с крилата си, пеейки „Свят, свят, свят Господ Саваот!“ Тук пред Енох се появил архангел Гавриил и го повел да го представи пред лицето на Бога. Енох бил развълнуван и много уплашен, когато видял божието лице – силно, преславно, чудно и същевременно страшно и някак неясно. След като се поклонил на Бога, Енох бил помазан да остане завинаги сред Божиите избраници.

Тогава Бог повикал архангел Вревоил, който разкрил пред Енох всички тайни на небето и земята и на човешкото битие, а Енох ги записвал в продължение на 30 дни и 30 нощи. Накрая бил известен от Господ за бъдещото наказание, което очаква грешното човечество във водите на Потопа, и за избраника от своя род, който ще оцелее и ще сложи начало на ново поколение хора. Като взел изписаните книги, Енох бил изпратен на земята, за да предаде на своите синове божиите наставления.

В своя дом Енох събрал домочадието си и им предал книгите, разказал им за видянато от него на небесата, за срещата си с Бога и за бъдещия Съд. След това дал благословията си на най-големия си син Матусалам, на братята му и семействата им, на събралите се старейшини и се възнесъл завинаги на небето. А синовете на Енох построили олтар в Ахузан, мястото, откъдето той се възнесъл. Метусалам бил избран за първосвещеник, а преди смъртта си по Божия заръка предал служението на Нир, втория след Ной син на Ламех. А синът на Нир, Мелхиседек, бил непорочно заченат и роден от мъртвата си майка вече тригодишен, носещ знака на първосвещеник; затова той бил отведен на небето от архангел Гавриил, докато отмине Потопът, а в края на живота си също бил възнесен.

Славянската Книга за възнесението на праведния Енох е известна в български, сръбски, молдовски и руски преписи, възникнали от XIV до началото на XVIII в. Отдавна е установено, че текстовете им се отнасят към две основни редакции – обширна и кратка, в чиито обем и съдържание съществуват значителни разлики. Има големи пасажи, които са налице само в обширната редакция, но дори когато между двете редакции има общи по съдържание части, то тези в обширната редакция са по-подробни. Един от най-дискутираните в науката въпроси е свързан с това, коя от двете редакции е първична. Част от учените смятат, че кратката представлява съкращение на обширната (Соколов 1899; Charles 1913; Böttrich 1996; Badalanova Geller 2010), но напоследък надделява мнението, особено в светлината на новооткритите коптски фрагменти, че първична е кратката редакция, а обширната е нейно разширение (Schmidt 1921; Vaillant 1952; Pennington 1984; Навтанович 2011). Като аргумент за това в последно време се изтъкват, освен факта, че текстът в коптските фрагменти се отнася към кратката редакция, наблюденията на Л. Навтанович върху езика на двете редакции. Според нея езикът на преписите от кратката редакция е по-архаичен, отколкото езикът на обширната, и може времето на превода ѝ да се отнесе към Х-ХІ в., „най-ранната епоха на славянската писменост“. Навтанович не споменава никъде България, но друг изследовател, Й. Райнхарт (Reinhart 2006), който публикува текст на 2Енох от хърватски глаголически фрагмент, е категоричен, че славянският превод е български. Спори се и по въпроса дали вторичната редакция (независимо коя от двете е тя) е възникнала на славянска почва, или пък те представляват два отделни превода от гръцки език. Напоследък надделява мнението, че двете редакции възхождат към един и същ превод.

Днес са известни 9 основни преписа и 9 запазени фрагментарно откъса, които могат да се идентифицират като книгата 2Енох или части от нея. Съществуват и множество преписи в рамките на руския юридически текст Мерило праведное, които съдържат силно съкратен текст на напътствията на Енох към синовете му. Основните ръкописи, които съдържат пълен или почти пълен текст, са следните:

А. Обширна редакция: 1) Белград, Народна библиотека на Сърбия 321, ХІV в., изгорял през Втората световна война, издаден от Соколов (1910); 2) Санкт Петербург, БРАН 13.3.25, ХV-ХVІ в.; 3) Москва, ГИМ, сбирка на Хлудов, 1679 г., днес с неизвестно местонахождение, издаден от Попов (1880).

Б. Кратка редакция: 1) Москва, ГИМ, Увар. 3 (18), ХV в.; 2) Санкт Петербург, БРАН 54.13.4., ХVІ в.; 3) Москва, ГИМ, Барсов, ХVІІ в.; 4) Белград, НБС 151/443, ХVІ в., изгорял през Втората световна война, издаден от Новакович (1884); 5) Виена, Национална библиотека на Австрия, Slav. 125; 6) Москва, ГИМ, Барсов 1701 г.

Разпространението на преписите на Славянската книга на Енох, многобройните ѝ преработки и поместването на откъси от нея в различни сборници в продължение на няколко столетия на обширна територия сред балканските славяни, в румънските княжества и Южна Русия е свидетелство за нестихващ интерес към четива със занимателно, познавателно и нравствено-поучително съдържание. Този интерес се дължи както на съдържанието ѝ, позволяващо на обикновения човек да надникне в обичайно недостъпни за него сфери, за задоволи любопитството си за тайните и устройството на вселената, за бъдещето, което очаква всеки човек поотделно и човечеството като цяло, а също така да получи, при това от трансцендентни сили, душеспасителни напътствия за поведението си и предупреждения за избягване на греховете.

Славянската книга на Енох е едно от най-увлекателните произведения в старите славянски литератури, възникнало като староеврейска апокалиптична творба, която впоследствие е била християнизирана и е преминавала нееднократно от една култура в друга и от един език на друг; тя споделя съдбата на редица други съчинения, които са свидетелство за хилядолетна културна приемственост, достигайки до късносредновековната православнославянска книжнина.