Протоевангелие на Яков

Протоевангелие на Яков (CANT 50, BHG 1046) е научното название на раннохристиянски псевдоепиграф, създаден през втората половина на II в. сл. Хр. и посветен на раждането, детството и младостта на Богородица. Приписва се на апостол Яков Млади както в заключителните изречения на самия текст, така и от ранни източници, в които произведението бива наричано „Книга на Яков”, „Евангелие на Яков”, „Откровение на Яков” и др. Оттук и класифицирането на Протоевангелието като псевдоепиграф (обозначава отхвърлянето на указаното по някакъв начин авторство на даден текст и съответно на неговата автентичност).

Произведението започва с историята за родителите на Мария, Йоаким и Анна и завършва с раждането на Исус и убийството на бащата на Йоан Предтеча, Захария. Авторът е добре запознат с каноничните евангелия и целта му е неговият наратив да бъде схващан като допълнение към тях, като част от евангелския корпус. Уподобяването на тези модели е ясно доловима и като стил, и като развитие на повествованието. Основната линия на текста е свързана с подчертаването на чистотата и непорочността на Мария, която се подкрепя и с детайли, отнасящи се до нейния характер и способности, и с чудеса, които удостоверяват управляването на събитията от Божията воля в една ясно определена, предначертана посока. Поради всички тези характеристики значителни части от съдържанието на текста, преди всичко тези, отнасящи се до живота и порастването на Мария преди раждането на Исус, са били приети от Църквата и са станали основа за установяването в календара на празници като Зачатие на св. Анна, Рождество Богородично и Въведение Богородично, а също така са били използвани за създаването на химнографски и хомилетични призведения. Подобен развой се наблюдава и в старобългарската традиция – мотиви от Протоевангелието стават част напр. от Канон за Въведение Богородично (Кожухаров 1991) и са включени в произведения, приписвани на Климент Охридски (Мирчева 1983b).

Текстът на Протоевангелие на Яков според съвременните издания е разделен на 25 глави и на стихове, сегментация, която е въведена за научни цели. Открояват се няколко основни раздела: разказът за Йоаким и Анна (гл. 1–4), който се слива с частта за раждането и детството на Мария (гл. 5–8), изборът на Йосиф (гл. 9), Благовещение (гл. 10–14), съдът над Йосиф и Мария (гл. 15–16), Рождество на Спасителя и чудото с акушерката и Саломия (гл. 17–22), мъченическата смърт на първосвещеника Захария (гл. 23–24). Цялата история е разказана от трето лице, само видението на Йосиф (гл. 18–19) и краят, удостоверяващ авторството на Яков (гл. 25), са от 1-во лице.

Израилтянинът Йоаким бил много богат и принасял двойно повече дарове на Господ, ала и той, и жена му Анна били много скръбни, задето нямали деца. И двамата се чувствали унижени и наказани, особено задето и съплеменниците им не били милостиви към тях в нещастието им. Йоаким отишъл в пустинята, направил си колиба и там постил 40 дни и 40 нощи, с надеждата Бог да му помогне. А жена му Анна също скърбяла и се молела Бог да се смили над нея. Тогава ѝ се явил ангел господен и ѝ казал, че Господ е чул нейните молитви и тя ще зачене дете и ще го роди. Анна се заклела, ако това обещание се сбъдне, да обрече детето на Господ. И при Йоаким слязъл ангел и му казал, че молитвите му са чути. И ето, че когато изминало нужното време Анна родила момиче. Нарекли я Мария.

На шест месеца Мария направила първите си крачки. Когато станала на една година, устроили угощение и свещениците и архиереите я благословили. А щом навършило три годинки, завели детето в храма и то радостно се заиграло. Родителите му били много щастливи и го оставили там според своя обет. Тя растяла в храма, а ангели ѝ носели храна.

Когато станала на дванадесет, свещениците решили да потърсят мъж на Мария, който да се грижи за нея и за който тя да е сгодена. Всички вдовци били призовани в храма. Първосвещеникът взел жезлите им в олтара, после ги изнесъл навън и от жезъла на дърводелеца Йосиф изхвръкнала гълъбица и кацнала на Йосифовата глава. Не искал Йосиф да вземе Мария, но първосвещеникът го убедил да не се противи на Божията воля. Йосиф прибрал Мария в дома си и заминал да работи в друг град.

Изминали четири години. И, ето, един ден, докато Мария бродирала църковната завеса в дома си, архангел Гавриил ѝ се явил и ѝ казал, че силата господня ще я осени и ще зачене от Господ момче, което трябва да бъде наречено Исус, и този Исус ще спаси своите хора от греховете им. Мария отишла в дома на своята родственица Елисавета, която също била бременна. Прекарала там три месеца, коремът ѝ ставал все по-голям. Уплашила се Мария и се прибрала вкъщи, като не излизала никъде, да не би да я види някой.

Когато била вече в шестия месец, Йосиф се върнал у дома от дърводелската работа. И като видял, че Мария е бременна, той започнал да се удря по лицето и да плаче горчиво за своя позор. Укорявал той Мария, а тя му отвърнала през сълзи, че е чиста и не познава мъж. Дълго мислил Йосиф какво да направи, дали да напусне Мария, за да се спасят и двамата? В съня му обаче ангел господен му разкрил истината и той продължил да се грижи за нея.

Скоро мълвата, че Мария е бременна, стигнала до еврейските свещеници и те подложили двамата на съд. И Йосиф, и Мария твърдели, че не са извършили грях. За да проверят, дали казват истината, свещениците им дали да пият „вода на изобличението“ (отрова). И двамата останали живи и здрави, а целият народ много се почудил.

След малко време Йосиф и Мария били задължени по заповед на император Август да тръгнат към Витлеем, за да се запишат в списъците за преброяването, организирано от властите. Но на половината път Мария усетила, че започва да ражда. Намерили подслон в една пещера, Мария останала там, а Йосиф отишъл да търси акушерка-еврейка, която да помогне за раждането. И тогава изведнъж Йосиф получил видение. Светът бил застинал, времето сякаш било спряло, овците не пасели, водата в реката не течала. И, ето, жена се задала срещу него от планинския път, която се оказала акушерка. Влязла при Мария и пещерата се обляла от силна светлина. Възхвалила Господ акушерката, защото разбрала, че Спасителят на целия свят се е родил. Тя излязла от пещерата много удивена. На пътя срещнала някоя си Саломе и ѝ разказала, че тъкмо е видяла девица да ражда син. Не повярвала Саломе на такова чудо, влязла при Мария, но когато посегнала да я докосне, ръката ѝ изсъхнала. Разкаяла се Саломе, помолила се на Бог и ангел господен ѝ казал да допре ръка до детето. Като направила това, веднага оздравяла.

Междувременно, магьосници от изток дошли при цар Ирод и му разказали, че били видели звезда, която е предзнаменование, че царят на израилтяните се е родил. Ирод се разтревожил много. Изпратил магьосниците да намерят детето, тъй като тайно пожелал да го погуби. Звездата ги завела до пещерата, където те поднесли на Исус своите дарове. Тогава ангел Господен им казал да не се връщат в Юдея при цар Ирод, а по друг път да се приберат в своята земя.

Като разбрал, че няма да дочака вест от магьосниците, Ирод заповядал да избият всички младенци под двегодишна възраст. Елисавета взела своето дете Йоан и отишла в планината, за да не го намерят. Планината сама се разтворила и ги скрила. Ирод изпратил свои служители при Захария да го разпитат къде е Йоан. А той всеки път отговарял, че не знае. Накрая те го убили зад завесата на храма. Но свещениците не намерили тялото му, а само кръв по олтара, която не можела да се изчисти. Тогава бил избран за първосвещеник Симеон, комуто от Дух Свети било обещано да не го застигне смърт, докато не види в плът Божия Помазаник.

Така завършва сказанието, написано от Яков по време на смута, който настъпил в Йерусалим заради смъртта на Ирод.

Протоевангелието на Яков се разпространява в арабската, арменската, грузинската, коптската, етиопската, гръцката, латинската, славянската и сирийската ръкописни традиции като важен текст от Преданието за прослава на Божията майка. Най-малко 147 гръцки ръкописа от IV–XVI в. са запазили текста в една или друга версия. Подготвено е критическо издание (Strycker 1961), което много спомага за разбирането на развоя на славянската традиция. Тя също като гръцката е много богата, поради което изчерпателното ѝ проучване е сложна задача. Предприеман е опит за събирането на известните славянски преписи на едно място (Santos Otero 1981: 1–32, Thomson 1985: 74–76, Иванова 2008: 192–194), текстът на някои от тях е публикуван, сериозна работа е извършена и по отношение на изследването на текстологията и езика (Истрин 1900, Мирчева 1983a, 1994, Христова 1992), съставен е и съпоставителен индекс между основните версии (Hristova 2017), но опит за критическо издание не е предприеман засега.

Първият славянски превод е извършен най-вероятно в ранния Х в. и е запазен в немалко на брой ръкописи. Най-ранният препис е поместен на л. 17r–30r в Ягичевия Златоуст (РНБ, Q.п.I.56, кр. на XIII–първа третина на XIV в.). Протоевангелието на Яков в този ръкопис е разделено механично на две слова, предназначени за Рождество Богородично и за Благовещение, но това не е повлияло на текстовата пълнота. Най-добрата публикация на този препис в детайлна съпоставка с гръцкия текст е извършена от В. Ягич (1898). Изключително важни са още три източника от XIV в.: препис в ръкопис № 3 от Охридската митрополия, днес с неизвестно местонахождение, издаден от Лавров 1901; препис на л. 12d–19c в ръкопис от ГИМ, сбирка на Чудовия манастир, № 20, XIV в., публикуван от Попов 1889; откъс от края на Протоевангелието на л. 1r–1v в Германовия сборник, ръкопис № 1 от БРП, 1358–1359 г. (Мирчева 2006: 255–256). Този превод се открива и в староизводни чети-минеи като НБКМ 1039, HAZU ІІІ.c.24, ПБС 272, Дечани 94, Цетине 62 и др.

През втората половина на XIV в. в България е извършен друг пълен превод на произведението (Христова 1992: 34–51). Той е засвидетелстван на л. 195r–200r в ръкопис НБКМ 1045 (Слепченски сборник), на л. 3v–9v в ръкопис Зогр. 107, в един изгубен сръбски ръкопис (текстът е издаден от Ст. Новакович, Novaković 1878) и в редица други преписи от XV–XVII в., представители на българската, сръбската, влахо-молдавската и руската книжовна традиция (Иванова 2008: 193–194). Протоевангелието в този превод служи за създаването на адаптации, редакции и нови произведения.

През XVII в. в България възниква версия на новобългарски език, която обхваща първите десет глави на съчинението (Христова 1992: 52–60). Тя се включва в десетки сборници, съдържащи „Съкровище“ на Дамаскин Студит (вж. Дамаскини), като уставно четиво за Въведение Богородично. В този вид текстът разказва само за раждането на Мария, въвеждането ѝ в храма от нейните родители и пребиваването ѝ там.

Една особена версия, представляваща преразказ на 1-8 глава, се открива в приписваното на Кирил Философ Слово за похвала на Богородица (Турилов 2012).

Разпространението на текста на Протоевангелие на Яков във всички литератури на православните славяни през Средновековието и чак до края на XIX в. свидетелства ясно, че този текст не е бил възприеман като апокрифно или забранено четиво, макар и да фигурира в някои индекси на забранени книги. Вероятно този му статут се дължи преди всичко на стила, препратките към каноничните текстове, избягването на усъмняващи епизоди, от което следва причисляването на Протоевангелието по-скоро към достоверните, отколкото към недостоверните текстове. Съдържанието на съчинението разкрива пред читателя важни епизоди и подробности около живота на Богородица, каквито от друг източник не могат да бъдат почерпани. То е особено важно за разбирането на концепцията за девството на Богородица, което според текста тя притежавала преди и по време на бременността си, и при раждането на Исус, и след това. За пръв път в него се споменава името на Анна, майката на Мария, чието зачеване също според някои версии и интерпретации е свързано с Божието осенение. В допълнение към тези важни елементи, използвани за изграждане на Богородичния култ, самото повествование предлага чудеса и божествени знаци към всеки епизод, с което се подчертава, че Божията промисъл е в основата на всяка част от живота на Мария.

Любопитната история, чудесата и знаменията стават причина за голямата популярност на Протоевангелието сред обикновените читатели, монаси, свещеници, светски лица, и за многобройните негови преписи в средновековната ни книжнина чак до новото време.