Разказ на намирането на св. Кръст

Разказът за намирането на св. Кръст е тема на множество произведения от византийската литература (в каталога на Алкен BHG със сигнатури 396-412g, Halkin 1957). В основата им се намират три анонимни наратива, възникнали на гръцки език през първите десетилетия на V в. и разпространени в няколко редакции и множество преписи на латински и сирийски, а впоследствие и на други езици (Drijvers 1992: 79-188). Те са свързани с легендата, че след въвеждането на християнството като официална религия в Римската империя имп. Константин Велики изпратил майка си Елена в Светите земи, където тя намерила Кръста, на който някога бил разпнат Исус Христос. Най-голяма популярност придобил последният наратив, в който се разказва, че за откриването на Кръста на императрицата помогнал един от местните евреи, който впоследствие приел християнството.

Накратко неговото съдържание е следното:

След като се покръстил, Константин Велики изпратил майка си Елена в Йерусалим, за да потърси дървения Кръст, на който е бил разпънат Исус Христос. Там Елена се обърнала към местните евреи, за да узнае от тях къде се намира Кръстът. Уплашени, те не знаели какво да отговорят. Тогава един от тях, на име Юда, племенник на архидякон Стефан, им разказал, че е научил от дядо си и баща си историята за Месията, който бил разпънат от техните прадеди, макар те да знаели, че той е Син Божи. За да не погине тяхното царство, когато се възцари Христовата вяра, евреите решили да не показват на императрицата мястото, където се намирал светият Кръст. Заплашени с огън обаче, накрая те посочили Юда като осведомен за историята на разпятието.

Юда дълго отказвал да открие тайната, затова императрицата заповядала да го хвърлят в сух кладенец и да го държат без храна седем дена. На шестия ден Юда се съгласил да открие мястото, където се намира Кръстът. Той се обърнал към Бога с молитва на еврейски език, като се зарекъл, че ще се покръсти, ако Бог му открие мястото. И тогава земята на Голгота се разтресла и изпод нея излязъл благовонен дим. Юда взел копач, започнал да копае и на дълбочина 20 сажена открил три засипани с пръст кръста. Когато ги занесъл в града, имп. Елена попитала кой от тях е Христовият, защото се знаело, че другите два са на двама разбойници. По това време край тях минало погребално шествие, което носело мъртъв отрок. Юда положил поред трите кръста върху него и когато го сторил това с третия, мъртвото момче оживяло. Благочестивата Елена направила сребърна ракла, в която поставила светия Кръст, и като съградила църква на Лобното място, поставила раклата с Кръста в нея. Покръстилият се Юда бил поверен на местния епископ, а когато той починал, Елена повикала римския епископ Евсевий да ръкоположи Юда на негово място, като променила името му на Кириак, т.е. „Господен“.

Две от версиите, в които се разпространява този текст, се превеждат и в южнославянските литератури и се поместват в календарните сборници като четива за празника Въздвижение на 14 септември. От каталога Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica, където тези творби са наречени „повести“ (BHBS 203-205), се разбира, че едната от тях, която е по-обширна и е разпространена в повече ръкописи, е известна в две редакции, а другата, по-кратка, е запазена в ограничен брой преписи.

1. Първата повест (в редакции А и Б) с начало: Вь лѣто .з҃. црⷭтвоующꙋ костанⸯтиноу великомоу царю. стоуденаго месѣца. сьбра се множьство ратныє чеди. на рѣкоу ꙗже слышитⸯ се доунавь…, е запазена в следните преписи:

Редакция А (BHBS 204-205: 3а): 1) Букурещ, Патриаршеска библиотека на Румънската православна църква, сигн. Sl. 1 (Германов сборник), 1358/1359 г., български (изд. Мирчева 2006); 2) Библиотека на Хилендарския манастир на Атон, № 473, XIV в., сръбски; 3) Библиотека на Цетинския манастир, Черна гора, № 64, XIV в., сръбски; 4) Библиотека на Дечанския манастир, Косово, № 147, от средата на XV в., сръбски; 5) библиотека на Хилендарския манастир, Атон, № 439, 1623 г., сръбски.

Редакция Б (BHBS 204-205: 3б): 1) НБКМ 1039, XIV в., сръбски (изд. Тотоманова, Атанасова …); 2) Архив на Хърватската академия на науките и изкуствата, Загреб, сигн. III.c.24, XIV в., сръбски; 3) Библиотека на Дечанския манастир, Косово, № 94, XIV в., сръбски.

2. Втора повест (BHBS 203-204: 2) с начало: Възысканїе и питанїе бысть ѻ кръстѣ на нѥмже повѣшень быⷭ влⷣка наⷲ х͠с. црⷭтвꙋющꙋ конⸯстантїнꙋ великомꙋ и б͠голюбивомꙋ моужꙋ. єгⷤо роди б͠голюбиваа єлены… е известна в два преписа: 1) Национална библиотека на Сърбия, Белград, сигн. Рс 59, 1614-1625 г., сръбски; 2) Библиотека на Сръбската патриаршия, Белград, № 272, 1638 г., сръбски.

Разказът за намирането на св. Кръст в двете повести е идентичен, но в началото на Първата е поместен още един неголям наратив, в който се разказва за това, как в навечерието на битката му с варварите на р. Дунав имп. Константин имал видение, което преобърнало живота му:

Тогава в небето над него се явил светещ като огън кръст и надпис от звезди, гласящ: „С това ще победиш!“ Потресен от видението, Константин наредил да направят от дърво кръст, с който да поведе войската си. След като на другия ден войските му пожънали голяма победа, той повярвал в силата на Кръста и приел християнството от Евсевий, епископа на Рим.

Историята за небесното видение на имп. Константин на река Дунав първоначално не е била част от Разказа за намирането на св. Кръст, а е съществувала самостоятелно и е била включена в него по-късно, за да покаже „предисторията“ на почитанието към свещената реликва и да обоснове причината Константин Велики да изпрати майка си в Йерусалим да я търси. В края на двете повести често се добавя и кратко продължение, което разказва за намирането на гвоздеите, с които Исус Христос е бил прикован към Кръста:

По молба на имп. Елена Юда Кириак отново се обърнал с молитва съм Бога и той му посочил мястото, където били заровени гвоздеите от Кръста Господен. Императрицата поръчала от тях да изковат юзда за коня на сина ѝ Константин, за да бъде напобедим в битките. Накрая Елена заповядала да изгонят от Юдея всички евреи, които не пожелали да приемат Христовата вяра, оставила на Юда Кириак голямо богатство, което да раздаде на бедните, и скоро след това починала. Кириак пък получил от Бога дар да изгонва бесове и да изцелява болести.

Ръкописите, в които се срещат двете повести за намирането на св. Кръст, са календарни сборници, датирани от XIV до XVII в., които по принцип са свързани с богослужението или служат за индивидуално или групово четене в манастирите. За повечето от тях в науката е известно, че възпроизвеждат старинни състави и съдържат произведения, преведени в старобългарската епоха. В тях се поместват главно жития, чудеса и празнични слова от известни църковни писатели, но понякога намират място разкази, които изясняват моменти от Свещената история и хвърлят светлина върху лицата и събитията, свързани с основите на християнската религия и Църквата. Освен за ранните години от живота на Богородица и Исус Христос, читателите винаги са били любопитни да научат повече за първите християнски владетели – почитаните като равноапостоли Константин Велики и майка му Елена, превърнали се в обект на прослава и в образец за подражание за всички по-късни монарси. Тези и други подобни текстове са отговаряли на големия интерес към събития, свързани със свещената история и с един от най-важните символи на християнството – Кръста.