Златоуст

1. Кратка обща характеристика

Златоуст е календарен сборник с устойчив състав, първоначално предназначен за богослужебна употреба, а след това – за индивидуално четене (Творогов, Черторицкая 1988). Съдържа слова, приписвани от традицията на Йоан Златоуст, въпреки че голяма част от тях принадлежат на други автори или са анонимни и нямат идентифициран гръцки образец.

Като състав сборникът вероятно е възникнал в руска среда след XV в., но текстовете, включени в него, възхождат към ранни старобългарски преводи и оригинални съчинения, много от които датират още от X в. Подобно на Изборника на грешния Йоан (Изборник от 1076 г.), Златоустът съдържа подбор от вече готови преводи – за разлика напр. от цар Симеоновия Изборник от 1073 г., който има свой аналог в гръцката традиция. В най-разпространените варианти на Златоуста са поместени слова от Златоструй, от хомилиарите за постния цикъл, от Измарагд (където също са събрани по-ранни преводи, често вторично редактирани), както и оригинални съчинения на Климент Охридски и на по-късни руски автори. Съдържателно, тематично и функционално той се нарежда до сборници от типа на Паренесис на Ефрем Сирин или Златоструй, но е по-близък до съставените в славянска среда в сравнително късно време Измарагд, Златая цепь, Златая матица, Рай и др.

Четивата в Златоуста са разположени по реда на подвижния календар, като започват от Неделята на митаря и фарисея, и имат различен обхват в зависимост от типа състав на сборника. Предполага се, че в основата му лежи подбор от старобългарски поучителни слова за периода на Великия пост (по модела на триодните хомилиари), който след това е бил разширен с преобладаващо дидактични преводни и оригинални старобългарски и староруски текстове (Орлов 1905: 3–9; Творогов, Черторицкая 1988; Черторицкая 1990).

Според състава и обхвата си Златоуст е познат в няколко разновидности –постен, цветен (петдесетен) и годишен. Те са възниквали последователно, като първоначално е възникнал Постният Златоуст (с четива от Неделята на митаря и фарисея до Велика събота), а всеки следващ състав е допълван със слова за неделните и някои седмични дни на следващите седмици. Петдесетният Златоуст има допълнителни слова до Неделя на Вси светии, годишният обхваща седмиците до 36 неделя след Неделята на Вси светии, а в съкратените версии на годишния Златоуст отсъстват някои четива за съботни и седмични дни от периода на Поста (срв. Творогов 1985; Черторицкая 1990; Курзина, Грицевская 2013).

Ръкописите, в които сборникът Златоуст е достигнал до нас, са десетки, всички са руски и датират от края на XV в. нататък. Те имат свои особености (допълнителни или липсващи четива, вариации в обхвата и състава), но ядрото им отразява постоянния състав на Златоуста. Най-архаичният Постен Златоуст има най-малко запазени преписи (някои от които са БАН 16.18.5; ГИМ, Уваров 43/317 и 595/313; РНБ, Титов 762). Типични представители на Петдесетния Златоуст са напр. РГБ, ф. 304/I, 142; РНБ, Титов 752 и 755; ГИМ, Уваров 158/314 и 782/315. Най-разпространен е годишният Златоуст (напр. кратка редакция в ръкописи БАН 33.13.15 и 16.18.1; РГБ, собр. Большакова, ф. 37, 215; пълна редакция напр. в ГИМ, Уваров 111/316: РНБ, Титов 751 и 753, и др.), който след XVIII в. е особено популярен сред старообрядците и е издаван неколкократно (Творогов 1985; Творогов, Черторицкая 2009).

Среднобългарският паметник от началото на XIV в., известен като Ягичев Златоуст (Санкт Петербург, РНБ Q.п.I.56), всъщност не принадлежи към групата на Златоустите. Той съдържа Златоустови, псевдо-Златоустови и анонимни оригинални съчинения в непоследователен календарен ред (минеен и триоден), но съставът му не отговаря на формирания по-късно руски сборник (Jagić 1898; Димитрова 2011).

Сборникът Златоуст все още не е напълно проучен, остават неизследвани отношенията между версиите на преводите в този и други сродни сборници. Словата в Златоуста са претърпели съкращения и изменения спрямо източниците си от Златоструй, Паренесис на Ефрем Сирин и хомилиарите, но вероятно редакционните намеси са направени още преди обработените текстове да намерят място в състава на този сборник, напр. при формирането на Измарагд или при по-късните редакции на Златоструя. В наличните изследвания все още не са идентифицирани гръцките оригинали и славянските източници на по-ранните преводи (срв. Творогов 1985; Черторицкая 1990; Каталог 1998).

2. Съдържание на сборника „Златоуст“

Постен Златоуст (от Неделя на митаря и фарисея до Велика събота)

Устойчивият състав на Постния Златоуст съдържа около 65 слова: за неделята на митаря и фарисея, за неделята на блудния син, за събота и неделя месопустна, за сряда, петък, събота и неделя сиропустна и за всички дни от седмиците на поста, като за някои от тях има по две четива. Структурно и тематично сборникът е пригоден за „уставно“ четене в допълнение към богослужебните книги и проповедите, но още от XV–XVI в. служи за индивидуално „килийно“ четене и тази промяна се свързва с въвеждането на Йерусалимския типик (срв. Четьи сборники 1985: 236; Грицевская 2013: 7).

Темите на словата от Постния Златоуст са тясно обвързани с поста и с реда им в календара. Първите две четива са посветени съответно на евангелските притчи за митаря и фарисея и за блудния син, като първото слово има по-богата образност (това може да се каже и за други преводни хомилии, намерили място в Златоуста), а второто е стилистично по-просто и директно, каквито всъщност са повечето четива в сборника. Псевдо-Златоустовото слово за митаря и фарисея (CPG 4716), много разпространено в хомилиарите и в други хомилетични сборници, представя тялото и душата като противници, които се борят помежду си, като грешния, но смирен митар е тялото, а добродетелния, но горделив фарисей е душата. Словото призовава към смирение по примера не само на митаря, но и на въплътения Бог. Второто слово (без идентифициран гръцки образец) тълкува притчата за блудния син фраза по фраза, тълкователно е и словото в петъка от втората седмица на поста (Поучение на някой христолюбец, тълкования на пророческите и апостолските притчи). Словото за събота от първата седмица на поста е посветено на паметта на Теодор Тирон, а четивото за първата неделя отбелязва първата отминала седмица на поста („...сами се уверихте в ползата от поста, братя, а който се е изкусил през първата седмица, той вече ще се научи да бди повече, и нека всички се стараем да не погубим труда си от тази първа седмица...“).

Редица слова са посветени на поста и покаянието и много от тях нямат разпознаваем гръцки образец или са извадки от други слова. Четивото в неделя месопустна например се смята за принадлежащо на Климент Охридски, срв. Каталог 1998, № 369 („...време е за покаяние, затова Бог ни е дал дните за пост, та ако сме съгрешавали през цялата година, да се очистим в тези дни...; хората ще бъдат разделени така, както пастир разделя овцете от козите, и праведните ще застанат отдясно, а грешните отляво...“). Към пост, молитва и сълзи за очистване на тялото призовава и словото в неделя сиропустна, в сряда от 1 неделя на поста („...да живеем праведно не само в постните дни, но и до телесния край, да не се прелъстяваме в тукашния живот, понеже той е кратък, а мъката е дълга и няма покой...“), и др. Към отвъдния живот и Страшния съд са насочени още напр. четивата в сряда и в петък от третата седмица на поста, понеделника на Цветна неделя (Ефрем Сирин) и др.

Поученията разширяват обхвата си и към други грехове и добродетели, напр. темата за смъртта и оплакването на мъртвите е поместена в събота преди неделя месопустна (редактирана версия на слово 11 от пространния Златоструй), пиянството е заклеймено в сряда сиропустна (слово от Измарагда, срв. Каталог 1998, № 151: „тези дни от поста са дадени за очищение от греховете, а ти се отдаваш на пиянство като неверник; не знаеш ли, че за християните пиянството е отречено?. Пияни, храбри мъже зле погинаха, богати обедняха, здрави се разболяха…“; вж. Поучения против пиянството). Словата учат още да не пристъпваме в църквата с мръсни ръце и уста (т.е. след кражба, злодеяние, хула, клевета), да прощаваме, защото гневливият и жестокосърдечният е по-лош и от враг, и от еретик, да не се леним, да не бъдем непокорни, а да пристъпим към покаяние. Специално внимание е отделено и на значението на богатството, в четвъртък от първата и в понеделник от втората седмица на поста („който е събрал богатство от кражба, грабеж и измама, не може да каже, че е от Бога – добро е богатството, в което няма грях“; вж и Поучение към властващите на земята) и т.н.

Цветен (Петдесетен) Златоуст (от Неделя на митаря и фарисея до Вси светии)

Петдесетният Златоуст обхваща словата от Постния и добавя към тях още слова за Пасха, за Томина неделя (Антипасха), за втора и трета неделя след Пасха, сряда и неделя на четвърта седмица след Пасха, за пета, шеста неделя, събота и неделя на седма седмица, за Петдесетница, понеделник след Петдесетница и за неделята на вси светии.

Основна тема е Възкресение Христово, има слова още за светите мироносици, за Възнесение Господне, за слизането на Светия Дух върху апостолите, както и тълкувания върху евангелието.

Предназначението на сборника за индивидуално четене е отразено по интересен начин от самото му оформление. В началото на ръкопис № 142 от Троицко-Сергиевата Лавра, съдържащ Цветния Златоуст, е поместена следната молитва преди четене на (всяка) чети-книга (по РГБ, ф. 304.I, № 142, XVI в., f. 5r):

„Господи Исусе Христе, отвори ми ушите и очите сърдечни, за да чуя Твоето слово и да го разбера, и да изпълнявам Твоята воля. Понеже съм пришълец на земята, не скривай от мене Своите заповеди, а отвори очите ми, за да разбера чудесата от Твоя закон, да ми разкажеш неизвестните и тайните неща на Твоята премъдрост. На Теб се уповавам, Боже мой, да ме осветиш със смисъла на Твоя разум, не само да чета написаното, но и да го изпълнявам. Чета житията на светците и словата не за мой грях, а за обновление и просвещение и спасение на душата си и за отвеждането ѝ към вечен живот, защото Ти си просвещение за лежащите в тъмнина и от Тебе е всяко благо. На Тебе отдаваме хвала и слава, и на Отца, и Сина и Светия Дух, сега и вечно, и във вековете. Амин.“ (вж. Слова за ползата от четенето).

Следи от четенето и използването на сборника се виждат и в поправките и бележките между редовете и в полетата, оставени от редактор или по-късен читател особено във втората половина на споменатия ръкопис № 142 от Троицко-Сергиевата Лавра.

Годишен Златоуст (от Неделя на митаря и фарисея до 36 седмица след Петдесетница)

Годишните Златоусти получават много широко разпространение и имат няколко разновидности в зависимост от обхвата си. Кратката редакция съдържа слова предимно за неделните и някои съботни дни, като също започва от Неделята на митаря и фарисея, и продължава до 36 седмица след неделята на вси светии, докато пълният годишен Златоуст запазва и словата за седмичните дни от Поста, присъстващи в Постния и Петдесетния Златоуст. Някои от словата се повтарят и към тях се препраща (вж. Творогов, Черторицкая 1988). Присъстват слова на Ефрем Сирин за покаянието, на (псевдо-)Йоан Златоуст за молитвата, за оплакването на мъртвите, за умилението на душата и милостинята, за помислите, за страстите и др. (вж. Покайна книжнина; Поучения относно главните добродетели и пороци; Инструктивни текстове за добрия християнин; Нил Синайски, За 8те душевни порока).