Етрополско книжовно средище

През първата половина на XVII в. старопланинското селище Етрополе, което попада в пределите на Ловешка епархия на Търновската митрополия, се утвърждава като най-авторитетния книжовен център в българските земи от епохата на Късното средновековие. Географското разположение на планински проход и развитието на рударството обуславят разнообразието на етническия състав на населението – българи, сърби, саксонци, евреи, роми, както и икономически подем, който благоприятства развитието на книжовна дейност. В селището има три православни църкви – „Св. Архангел Михаил“ в т.нар. „сръбска махала“, „Св. Никола“ и „Св. Параскева“. В близост възниква и манастирът „Св. Троица“ („Варовитец“).

Откъслечни сведения за преписваческа активност в Етрополе има още от края на XVI – началото на XVII в., но многобройните сигурни ръкописни свидетели датират едва от 20-те – 40-те години на XVII в., когато работят представителите на Етрополската калиграфско-художествена школа. Нейното формиране и утвърждаването на единните ѝ кодикологични, графични и правописни норми се свързва с дейността на професионалния книжовник йеромонах Даниил Мазач (Етрополски), който през този период се установява в Етрополския манастир. Заслуга за подема на книжовната дейност в обителта имат нейните игумени – Антоний, Варлаам, Захарий и Рафаил. По тяхно време манастирът става притегателен център за книжовници от редовете на монашеството и от средите на белците, а неговата школа привлича ученици както от българските, така и от сръбските и румънските земи. Сред известните етрополски преписвачи, наред с йеромонах Даниил, са бъдещият игумен йеромонах Рафаил, дяк (по-късно – граматик, а в последствие вероятно и йерей) Йоан, анонимният калиграф, работил по нареждане на игумен Захарий, даскал Кою от Тетевен, книжовникът Никита, както и елитните за времето си калиграфи Василий Софиянин и Стефан Етрополски.

Дейността на етрополското калиграфско ателие е свързана най-вече с попълване на комплекта от богослужебни книги (напрестолни четириевангелия, псалтири, повседневни минеи, триоди, пролози, требници, сборници с канони и др.), както за самия „Варовитец“, така и за други обители. Сред тях са близкият Елешнишки манастир „Св. Богородица“ („Яковщица“), Рилският манастир, който по това време е ставропигиален (пряко подчинен) на Печката патриаршия, както и Зографският манастир. Етрополските калиграфи преписват богослужебни книги и за различни енорийски църкви в Ловешка епархия. Поръчителите на ръкописи, създадени в Етрополе, са с най-разнообразен статут, като се започне от Печкия патриарх Гаврило I Раич – във връзка със задание на когото, най-вероятно, книжовниците Василий Софиянин и Стефан Етрополски са изготвили ок. 1645 г. единствения запазен засега препис на пространната редакция на Разяснено изложение за буквите на Константин Костенечки, до мирски лица като попския син господин Сяро от с. Гложене, за когото през 1628 г. Даниил Етрополски съставя книга с четива („четения“) от типа на т.нар. „сборници със смесено съдържание“. Освен в манастира „Варовитец“, книги се преписват и в етрополската енорийска църква „Св. Архангел Михаил“, където работят съвместно калиграфи от редовете на монашеството и от белците. Приложеният в нея през 1636 г. пролог с кратки жития за светците за лятното полугодие, преписан от дяк Йоан и даскал Кою (НБКМ 1044), подсказва, че в храма вероятно е имало ежедневно богослужение, и сочи, че Прологът е бил сред книгите с четива, предназначени не само за манастирска, но и за енорийска среда.

Освен няколкото пролога, включващи уникални преписи на четива (като например на четивото за пренасяне на мощите на св. Иван Рилски на 1 юли), съчинението на Константин Костенечки и Данииловият сборник, изпълнен за попския син Сяро, към етрополския чети-репертоар се отнасят един анонимен препис от средата на XVII в. на чети-миней с избрани слова и пространни жития, предназначен за Етрополския манастир (НБКМ 1050), както и богослужебна книга на църквата „Св. Архангел Михаил“, съставена от йеромонах Даниил (Етрополски) и Никита през 1640 г. (НБКМ 1388). Двата последни сборника съдържат избрани слова от новогръцката антология „Съкровище“ на Дамаскин Студит в т.нар. „средногорски“ архаичен превод, като тези в книгата на Даниил и Никита са и първите негови датирани преписи.

Тъй като няма запазени етрополски копия на същински дамаскини (както архаични, така и новобългарски), може да се каже, че Етрополският книжовен център, в чийто репертоар се наблюдава архаизираща тенденция в подбора на книги и текстове, остава по-скоро консервативен по отношение на новите явления в чети-репертоара на епохата. Популярните Дамаскин-Студитови слова очевидно навлизат в етрополските книги ограничено и избирателно и са включени в традиционни състави. В обемистия чети-миней за Етрополския манастир влизат само няколко текста от „Съкровище“ – словата За св. Никола, За Рождество Христово, За Богоявление и За Преображение. В богослужебната книга на Даниил и Никита за етрополската църква отново само няколко четива от „Съкровище“ са избрани като амвонни слова, подходящи за енориашите. Даниил е поместил Дамаскин-Студитовите Чудеса на Ахрангелите Михаил и Гавриил като слово за патронния празник на храма, а Никита е подбрал словата За митаря и фарисея, За блудния син, За Второто пришествие и За изгнанието на Адам за периода на Великия пост. Като авторитетен текст за Неделя Кръстопоклонна по силата на традицията, едно оригинално старобългарско произведение е било прибавено от Никита към Дамаскин-Студитовите слова – Повест за Кръстното дърво от поп Йеремия, в случая приписано на Дамаскин Студит.

Дейността на Етрополската школа оказва съществено влияние върху формирането на канона, господстващ през периода на последен разцвет на изкуството на българската ръкописна книга, задавайки образци, които са в съзвучие с високите тенденции в балканската кирилска книжна традиция от епохата, и подготвяйки книжовници, които пренасят придобитите умения в други български книжовни центрове, като например Аджарския (вж. Аджарски книжовен център), и отвъд българските земи.